Към съдържанието
Бургас · ПловдивПон–Пет 9:00–17:30 (EET)

Данъчно резидентство в България за лица с временна закрила

Правен анализ: критерии, данъчно облагане, получаване на удостоверение от НАП и избягване на двойното данъчно облагане с Украйна

Във връзка с продължителното пребиваване на украински граждани в България на основание статут на временна закрила все по-актуален става въпросът за определяне на техния данъчен статут. Възниква ли данъчно резидентство автоматично, кои доходи подлежат на деклариране, как правилно да се уредят отношенията с Националната агенция за приходите (НАП) и да се предотврати двойното данъчно облагане с Държавната данъчна служба на Украйна?

Как се определя данъчното резидентство на лицата с временна закрила?

Статутът на временна закрила е миграционен (хуманитарен) институт и сам по себе си не определя автоматично данъчния статут на физическото лице. Националната агенция за приходите на България (НАП) при определяне на данъчното резидентство се ръководи от общите критерии, залегнали в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Физическото лице се признава за данъчен резидент на България (местно данъчно лице), ако отговаря поне на един от следните критерии:

  • Правило на 183 дни: Физическо присъствие на територията на България повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период. В този случай лицето става данъчен резидент в календарната година, в която е превишен този праг (изключение: дните на пребиваване единствено с цел обучение или лечение не се зачитат).
  • Център на жизнени интереси: Центърът на личните и икономическите интереси се намира в България. НАП оценява този критерий комплексно: наличие на семейство (съпруг, малолетни и непълнолетни деца), собствено или наето жилище, основно място на работа или водене на бизнес, обучение на децата в местни учебни заведения.
  • Постоянен адрес: Наличие на постоянен адрес в България, при условие че центърът на жизнени интереси доказано не се намира в друга държава.

Официална позиция на НАП: Гражданите със статут на временна закрила попадат под общите правила на чл. 4 от ЗДДФЛ. Ако лицето пребивава в България над 183 дни или е преместило тук центъра на жизнените си интереси, то придобива статут на данъчен резидент на България с всички произтичащи от това данъчни задължения.

Какви данъци и върху кои доходи трябва да се плащат?

Ключова последица от придобиването на статут на данъчен резидент на България е преминаването към принципа на неограничено данъчно задължение (Worldwide Income). Това означава, че данъчният резидент е длъжен да декларира и да плаща данъци в България върху ВСИЧКИ доходи, получени както на територията на страната, така и от каквито и да е чуждестранни източници.

Категория доходДанъчна ставкаОсобености на данъчното облагане
Заплата по трудов договор в България10%Удържа се и се превежда от работодателя ежемесечно заедно със социалните и здравните вноски (осигуровки).
Фрийланс / Независими услуги (свободна професия)10%Облагаемата основа се намалява с 25% (или 40%) нормативно признати разходи (признати разходи).
Дистанционна работа / Чуждестранен ФОП / Доход от разстояние10%Ако работата фактически се извършва физически от територията на България, доходът подлежи на деклариране в България.
Дивиденти (български и чуждестранни)5%Декларират се в годишната декларация и се облагат по намалена ставка от 5%.
Наем на недвижими имоти / Доходи от инвестиции10%При наем се приспадат 10% нормативни разходи. При инвестиции/криптовалута се облага капиталовата печалба.

Деклариране на чуждестранни активи (ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ)

Данъчните резиденти на България са длъжни ежегодно до 30 април на годината, следваща отчетната, да подават Годишна данъчна декларация (ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ). В тази декларация задължително подлежат на посочване не само чуждестранните доходи, но и притежаваните чуждестранни активи:

  • Открити сметки в чуждестранни банки;
  • Акции, дялове в чуждестранни дружества и инвестиционни активи;
  • Недвижими имоти извън България;
  • Предоставени или получени парични заеми.

Необходимо ли е да се получи Удостоверение „За местно данъчно лице“ от НАП?

Да, получаването на този документ е абсолютна необходимост за уреждане на данъчните отношения с Украйна. Удостоверението за местно данъчно лице (Certificate of Tax Residence) представлява официален документ, издаван от НАП, който потвърждава факта на данъчно резидентство в България за конкретна данъчна година.

Процедура за получаване и използване на удостоверението:

  • Подаване на заявление в НАП: В териториалната дирекция на НАП по местоживеене се подава Искане за издаване на удостоверение за местно лице (Формуляр № ОКд-273). Заявлението може да се подаде лично, по пощата или онлайн през портала на НАП (с използване на ПИК на НАП или КЕП).
  • Предоставяне на доказателства: Към заявлението се прилагат документи, потвърждаващи фактическо пребиваване >183 дни или център на жизнени интереси (договор за наем, сметки за комунални услуги, регистрация на временна закрила, банкови извлечения от местна банка).
  • Срокове и стойност: Документът се издава в срок от 7–14 дни, за издаването не се събира държавна такса.
  • Легализация за Украйна: Върху оригиналното удостоверение е необходимо да се постави печат Апостил (Apostille) в МВнР на България и да се извърши нотариален превод на украински език за последващо представяне пред ДПС на Украйна.

Избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО България — Украйна)

Между България и Украйна действа междуправителствена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Ако и двете държави едновременно претендират да признаят физическото лице за свой данъчен резидент (Украйна — по принципа на гражданството/наличието на ФОП, България — по правилото на 183 дни), се прилагат така наречените „правила за разрешаване на конфликта“ (Tie-breaker rules) съгласно чл. 4 от Спогодбата:

  • 1. Постоянно жилище (Permanent Home): Данъчното резидентство се признава на държавата, в която лицето разполага с постоянно достъпно жилище (собствен или нает имот).
  • 2. Център на жизнени интереси (Center of Vital Interests): Ако лицето има жилище и в двете държави, приоритет се дава на държавата с по-тесни лични и икономически връзки.
  • 3. Обичайно пребиваване (Habitual Abode): Ако центърът на интереси не може да бъде определен, се преценява в коя държава лицето прекарва повече време.
  • 4. Гражданство (Nationality): При съвпадение на предходните критерии статутът се определя според гражданството.

Механизъм на данъчен кредит (Tax Credit): Въз основа на официалния апостилиран Сертификат от НАП, данъкът, платен в България (например 10%), се приспада при изчисляване на данъчните задължения в Украйна. Ако данъчната ставка в Украйна е по-висока, дължи се само разликата, което защитава данъкоплатеца от двойно плащане на данък върху един и същи доход.

Извод и препоръка: Ако пребивавате в България повече от 183 дни в годината, е необходимо своевременно да структурирате данъчните си задължения, да оформите Удостоверение за данъчно резидентство в НАП, да поставите Апостил и да декларирате световните си доходи до 30 април, за да си осигурите пълна правна сигурност както в България, така и в Украйна.

Нуждаете се от помощ?

Не намерихте отговор на страницата? Пишете ни — ще разгледаме вашия случай и ще кажем какво следва.

Пон–Пет 9:00–17:30 (EET)

Пишете ни

Задайте въпрос

Прочетете също

Имиграция

Развод при разрешение за продължително пребиваване в България: какво се случва със статута на събрания съпруг?

Получаването на разрешение за продължително пребиваване на основание „събиране на семейството“ (чл. 24, ал. 1, т. 13 или чл. 25б от Закона за чужденците в Република България — ЗЧРБ) обвързва пряко правния статут на единия от съпрузите с действието на брака.

3 мин четене
Имиграция

Българското разрешение за продължително пребиваване и илюзията «Европа без граници»

5 опасни мита за възможностите на националната карта за пребиваване в Шенген

4 мин четене
Имиграция

Какво да правя с моя български произход?

Наличието на документално потвърден български произход е отлична основа за легализация в България и получаване на статут в Европейския съюз. На практика обаче мнозина допускат разпространена грешка: след като съберат пакета документи, веднага подават заявление за българско гражданство.

5 мин четене

Ще разгледаме вашия случай

Статията описва общия ред. Вашият случай почти винаги има детайли — разкажете ни за него и ще предложим най-краткия път.

Заявете консултация

Изпратете запитване

Ще отговорим в рамките на работния ден и ще предложим маршрут според вашата ситуация.