От разрешение за постоянно пребиваване към статут на дългосрочно пребиваване в ЕС, за да запазите статута си

Ключов момент на реформата е разликата в правната природа на националното постоянно пребиваване (разрешение за постоянно пребиваване) и общоевропейското дългосрочно пребиваване (статут на дългосрочно пребиваване в ЕС).

Законодателят фиксира по-строго правилата за присъствие при разрешението за постоянно пребиваване, но същевременно оставя правен инструмент, който позволява да не се загуби легалният достъп до България и ЕС — процедурният преход от разрешение за постоянно пребиваване към статут на дългосрочно пребиваване в ЕС.

Разликата в законодателната база: национално право vs директиви на ЕС

Основната причина, поради която правилата за разрешението за постоянно пребиваване и за статута на дългосрочно пребиваване в ЕС се различават кардинално, се крие в техния правен източник:

• Разрешението за постоянно пребиваване (Постоянно пребиваване) се урежда изключително от националното законодателство на България. Тъй като това е локален статут, държавата има право самостоятелно да установява и да затяга всякакви вътрешни правила и цензове за физическо присъствие.
• Статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС (Дългосрочно пребиваване в ЕС) се урежда от Директива 2003/109/ЕО на Съвета на ЕС. По закон европейското право има предимство пред националното законодателство на държавите членки.

България е длъжна изцяло да се подчинява на изискванията на Европейската директива. Държавата няма право своеволно да затяга правилата за статута на дългосрочно пребиваване в ЕС и да изисква задължително присъствие в страната повече от половината срок (183 дни в годината), тъй като това би нарушило пряко нормите на правото на Европейския съюз.

В какво е разликата в правилата за присъствие?

• Строго изискване за разрешението за постоянно пребиваване: Законопроектът закрепва норма, според която притежателят на разрешение за постоянно пребиваване е длъжен да живее непосредствено на територията на България повече от половината срок (повече от 6 месеца и един ден в рамките на календарната година). При неспазване на този ценз статутът подлежи на анулиране.
• Гъвкав режим при статута на дългосрочно пребиваване в ЕС: В рамките на Директивата на ЕС за запазване на статута на дългосрочно пребиваване в ЕС няма условие да се живее в България повече от половин година. Единствените строги рамки, установени от Европейския съюз, са:

1. Да не отсъствате от територията на всички страни от ЕС повече от 12 последователни месеца подред.
2. Да не отсъствате непосредствено от България повече от 6 години подред.

Преходът от разрешение за постоянно пребиваване към статут на дългосрочно пребиваване в ЕС като застрахователен механизъм

За чужденците, чийто бизнес, работа или семейни обстоятелства изискват престой извън България повече от 183 дни в годината, запазването на разрешението за постоянно пребиваване се превръща в пряка зона на риск.

Вместо да изчаква автоматичното анулиране на разрешението за постоянно пребиваване или да подава заявление за отказ от статута, чужденецът получава законна възможност да подаде документи за промяна на статута от разрешение за постоянно пребиваване към статут на дългосрочно пребиваване в ЕС.

При такъв преход вие не губите своята миграционна история и правото на безсрочен престой в страната. Просто сменяте националния статут, който е взискателен към физическото присъствие, със защитения от европейска директива статут на дългосрочно пребиваване в ЕС, който гарантира свободно придвижване и не „изгаря“ заради чести пътувания в чужбина.

На кого е необходима смяната на статута на първо място?

• На чужденци, живеещи в две или повече държави. Ако вашият бизнес или делата ви изискват престой извън България повече от 6 месеца в годината.
• На лица, които често се придвижват на територията на ЕС. Статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС е защитен от общоевропейското право и дава гъвкавост при пътувания в страните от съюза.
• На всички, които искат гаранции за запазване на статута. Преминаването към статут на дългосрочно пребиваване в ЕС действа като „консервиран“ статут, който изключва риска от принудителното му отнемане от дирекция „Миграция“ поради недостиг на дни на присъствие.

Навременното преминаване от разрешение за постоянно пребиваване към статут на дългосрочно пребиваване в ЕС позволява адаптиране към обновения ЗЧРБ, запазване на правния статут и избягване на юридически усложнения в бъдеще.