Статут на дългосрочно пребиваване в ЕС в България и «Синя карта»

• Многократно влизане в България и престой на територията на България безсрочно;
• Ползване на услугите на задължителното здравно осигуряване («Здравна каса»);
• Наемане на работа в България;
• Обучение в български висши училища при същите условия и на същата цена като гражданите на страната;
• Придобиване на автомобил на свое име, а не на фирма;

• Получаване на ЕГН.

  За получаване на статута е необходимо да сте живели в България пет години с разрешение за продължително пребиваване. При това не може да напускате страната за повече от шест месеца без прекъсване и за повече от десет месеца за всичките пет години. Статутът трябва да се поднови пет години след получаването му, макар че се смята за безсрочен, ако не възникнат основания за отмяната му. При получаването се заплаща такса от 1000 лева. Освен това е необходимо да се представят доказателства за наличие на парични средства на чужденеца и неговото семейство (не по-малко от една минимална работна заплата/пенсия), както и медицинска застраховка. Решението за получаване на статут на дългосрочно пребиваване в ЕС се взема в срок от три месеца, като този срок при необходимост може да бъде удължен до 5 месеца.

  Чужденецът със статут на дългосрочно пребиваване в ЕС получава също и разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕС със срок от 5 години.

  А какво е положението с работата?

  За «Синята карта» в България мнозина са чували, но практически никой не я е виждал. Затова митовете за този документ никак не са по-малко от тези за статута на дългосрочно пребиваване в ЕС.

  «Синя карта на ЕС» се нарича разрешението за работа в страните от Европейския съюз. Такава карта може да се получи и в България. За целта е необходимо да имате статут на дългосрочно пребиваване в ЕС, а преди това да сте пребивавали 50 месеца на територията на България. За получаване на «Синя карта» е необходимо да се намери работодател, готов да наеме чужденеца на работа и да получи за това разрешение от Министерството на труда. Самият чужденец пък трябва да има най-малко средно специално образование и опит в аналогична работа.

  За да получи разрешение, работодателят е длъжен да докаже, че сред българските граждани няма нужните специалисти. За тази цел свободното работно място се обявява на българската трудова борса и работодателят е длъжен да наеме всички специалисти българи, които отговарят на неговите изисквания. И само ако такива специалисти не се намерят, може да се търсят работници сред чужденците.

  Получаването на разрешение от Министерството на труда може да отнеме няколко месеца. Освен това работодателят трябва да заплати такса. Очевидно е, че той трябва да е много заинтересован да наеме на работа именно чужденец.

  Предвижда се за представителите на дефицитни професии тази процедура да бъде значително опростена. Засега обаче без получаване на разрешение не може.

  Разрешението се издава от Агенцията по заетостта, а «Главна инспекция по труда» осъществява контрол за спазването на законодателството. Незаконното постъпване на работа без официално разрешение се наказва с глоби, като се глобяват както работодателите, така и работниците. Проверките са доста чести, особено по курортите. Затова е по-добре да не се рискува.

Към списъка с всички статии

Към списъка със статии Полезни статии