Към съдържанието
Бургас · ПловдивПон–Пет 9:00–17:30 (EET)

Историята на България. „Шестнадесетата република“ и нейният край. Дванадесети урок.

През 1944 година властта в страната се смени. И до днес едни източници наричат това „освобождение“, а други „окупация“ на България. Така или иначе, в страната започнаха да командват съветските войски, а през 1946 година в резултат на референдум се образува Народна република България.

Всички противници на новия режим бяха ликвидирани в кратък срок, царското семейство беше изселено от страната, но като цяло населението приветства създаването на социалистическа република. Дори Варна беше преименувана на Сталин и старото име се върна на града едва след 13 години. Преименуван беше и друг областен център — град Добрич получи името Толбухин и това название се използваше до 1989 година. А през 1963 година ръководството на България дори изяви желание да направи страната шестнадесета република на Съветския съюз — това предложение обаче беше учтиво отклонено.

През осемдесетте години в България бяха проведени мащабни реформи, свързани с дискриминация на турското население. По-специално, бяха извършени масови преименувания, забранено беше да се говори на турски език, забранено беше празнуването на мюсюлмански празници и дори носенето на някои дрехи.

Това предизвика народни вълнения и дори бунтове: подстрекателите бяха изпращани в лагери, например в печално известния лагер Белене, създаден специално за политически затворници.

Причините за тези събития и до днес не са съвсем ясни: повод за ограничаването на правата на българските турци станаха терористичните актове през 1984 година в Пловдив и Варна, но подготовката за ограничителните мерки се водеше от 70-те години. Има версия, че по този начин властта е искала да отклони вниманието на българите от усложняващата се икономическа ситуация. Скоро, малко преди смяната на режима в България, много турци бяха изселени в кратки срокове от територията на страната — част от тях се върнаха по-късно, след падането на съветската власт в България.

Краят на народната република

Когато в СССР започна перестройката, и в България бяха проведени реформи, осигуряващи преход към свободен пазар. Едновременно с това в страната се появиха немалко организации, чиято дейност беше насочена към събаряне на режима. И през ноември 1989 година Тодор Живков, който по онова време беше фактически еднолични управник в страната, беше отстранен от длъжност, а през април следващата година бяха внесени изменения в конституцията. Десет години по-късно комунистическият режим в страната беше признат за престъпен, сега това време прието е да се нарича тоталитарен режим.

Към момента на смяната на режима икономическата ситуация в България се беше усложнила силно. Освен това страната беше ударена болезнено от промените в СССР, тъй като българската промишленост беше ориентирана преди всичко към сътрудничество със социалистическите страни. Започна тежък период в живота на страната, когато предприятията се затваряха, хората оставаха без работа и съответно без пари.

Курортното наследство на социализма

В социалистическа България туризмът се развиваше активно. Властите подобряваха старите български курорти, превръщайки страната в здравница за всички социалистически страни от Източна Европа. Непопулярните в социалистическата страна имена при това се променяха, например курортът Свети Константин и Елена се наричаше просто „Дружба“.

Любими курорти имаше и българският партиен елит. Това бяха затворени комплекси, в които не можеше да попадне човек „от улицата“ — престижните санаториуми бяха предназначени изключително за големите началници. Към такива курорти спада комплексът „Слънчев ден“, разположен на територията на съвременния курорт Св. Константин и Елена. Днес този комплекс остава елитен и затворен, но вече е предназначен не за партийни дейци, а за всички желаещи, които разполагат със солидни суми.

През 1965 година беше прието постановление за развитието на туризма в България. Началото постави строителството на курорта Албена между Варна и Балчик. В близост до широките български плажове се строяха пионерски лагери, почивни домове и санаториуми, ресторанти и кафенета, разнообразни дискотеки и спортни съоръжения, тоест всичко необходимо за почивка. При това застрояването не беше прекомерно, оставаше място и за сенчести паркове, и за тихи алеи.

Велики Преслав — втората столица на България

Забележителност на България — Ловешката крепост

Към списъка с всички статии

Към списъка със статии Полезни статии

Нуждаете се от помощ?

Не намерихте отговор на страницата? Пишете ни — ще разгледаме вашия случай и ще кажем какво следва.

Пон–Пет 9:00–17:30 (EET)

Пишете ни

Задайте въпрос

Ще разгледаме вашия случай

Статията описва общия ред. Вашият случай почти винаги има детайли — разкажете ни за него и ще предложим най-краткия път.

Заявете консултация

Изпратете запитване

Ще отговорим в рамките на работния ден и ще предложим маршрут според вашата ситуация.