България въвежда MiCA: криптопазарът преминава под строг контрол

За документа гласува огромно мнозинство от парламентаристите, а обсъждането на проекта започна още през лятото на 2024 година.

Какво означава това за бизнеса и инвеститорите?

Приетият закон въвежда:

• официални определения на понятията „криптоактив“ и „токен“,
• правила за публично предлагане на криптоактиви и търговията с тях на платформи,
• изисквания за лицензиране на емитентите и доставчиците на криптоуслуги,
• механизми за държавен надзор и контрол върху пазара.

По този начин България става част от общоевропейската нормативна среда с единни стандарти за регулиране на криптоактивите в целия ЕС.

Цели на закона:

• защита на инвеститорите и потребителите,
• повишаване на прозрачността на пазара,
• стимулиране на иновациите и привличане на инвестиции.

Кой регулира пазара?

Комисия за финансов надзор (КФН) — главният регулатор.
Тя ще:

• лицензира компании (с изключение на тези, които издават токени, приравнени към електронни пари),
• следи дейността на криптодоставчиците,
• при необходимост — се обръща към съда за замразяване на активите на нарушителите.

По оценки под надзора на КФН ще попаднат над 100 компании, регистрирани преди това в данъчната служба на България (НАП).

Българската народна банка (БНБ) — отговаря за токените, еквивалентни на електронни пари (например стейбълкойни). Тя ще издава лицензи и ще следи за тяхното спазване.

Безпрецедентни правомощия на КФН

Най-големи спорове предизвика разпоредбата, според която КФН ще може без съд да блокира:

• сайтове,
• страници в социалните мрежи,
• мобилни приложения,
• домейни.

Решението се взема едностранно, без предварителен съдебен контрол, което предизвика критики от опозицията и правозащитните организации. Експертите посочват висок риск от злоупотреби и липса на достатъчни гаранции за правата на компаниите.

Санкции и глоби

Законът дава на КФН широк набор от инструменти:

• официални предупреждения,
• предписания,
• замразяване на операции,
• отнемане на лицензи,
• забрана на дейността.

Глоби:

• до 6,25% от годишния оборот за първо нарушение,
• до 12,5% — за повторно,
• или фиксирана сума до 30 млн. лева (≈15 млн. евро).

Какво е важно да знаят бизнесът и счетоводителите?

• Ако работите с криптоактиви или токени — необходим е лиценз от КФН или БНБ.
• Важно е редовно да проверявате съответствието с новите изисквания.
• Следва да се отчита рискът от блокиране на цифрови ресурси без съд.

Приемането на закона прави България една от първите страни в Източна Европа, напълно адаптирали европейското криптозаконодателство. Това може да се превърне както в стимул за приток на инвестиции, така и в предизвикателство за участниците на пазара, особено в условията на строг надзор.