Статут на дългосрочно пребиваване в ЕС в България: 10 години на вятъра?

Статут на дългосрочно пребиваване в ЕС в България: статут, който е трудно да се получи — и още по-трудно да се задържи до гражданство

Статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС (дългосрочно пребиваване) в България традиционно се възприема като „най-високото ниво“ след разрешението за продължително пребиваване — статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС, който дава достъп до по-свободно движение в рамките на Европейския съюз. Формално това наистина е така: след 5 години пребиваване човек получава не просто български статут, а признание на ниво ЕС. Именно затова много хора още от самото начало изграждат стратегията си през статута на дългосрочно пребиваване в ЕС, особено ако в бъдеще обмислят преместване в друга европейска държава.

През 2025–2026 г. обаче подходът към този статут на практика се промени. Ако по-рано статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС можеше да се възприема като крайна точка — „получил си го и живееш спокойно“ — сега това е статут, който е под постоянен контрол. И проблемът на повечето кандидати вече не е как да го получат, а как да го запазят до момента на подаване на документи за гражданство.

Контролът се осъществява не на отделни случаи, а системно. Държавните органи започнаха активно да съпоставят данните помежду си: НАП анализира реалните доходи, оборотите на дружествата и съответствието между заявената и фактическата дейност. Ако по-рано беше възможно формално да се поддържа фирма или дейност „за пред властите“, сега такива модели се разкриват лесно. Ако човек няма трудов договор или ясен доход, логичният въпрос е: с какви средства живее? Отделно внимание се обръща на фактическото пребиваване: анализират се влизанията и излизанията, проверява се къде човек действително живее и има ли реална връзка с България.

Особено строго сега се проверяват бившите „търговски представители“. В много случаи след получаването на статута на дългосрочно пребиваване в ЕС търговското представителство фактически изчезва: дейност не се извършва, оборот няма, а дружеството майка остава формално. При това самият човек не може да докаже с какви средства живее. В такава ситуация държавата преценява не предишното основание, а реалността на текущия живот — и именно тук възникват основните рискове.

Дори подновяването на картата за дългосрочно пребиваване в ЕС, което много хора все още смятат за техническа процедура, престана да бъде формалност. На този етап целият казус може да бъде проверен повторно и при установяване на несъответствия да последва отказ. И именно тук много хора се сблъскват с неочакван проблем: статутът, който се смяташе за „гарантиран“, се оказва уязвим.

Отделен риск е свързан с преместването в други държави от ЕС. Статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС наистина дава облекчена възможност за получаване на разрешение за продължително пребиваване в друга държава, например в Германия, но това не означава, че българският статут се запазва автоматично и без условия. Ако човек фактически престане да живее в България и напълно пренесе живота си в друга държава, с времето той губи връзката с държавата, издала статута. Законът определя конкретни граници на отсъствие, но на практика по-важно е друго — преценява се реалната интеграция. Формалните редки посещения вече не винаги спасяват ситуацията.

Въпреки това статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС може да се запази дори при наличие на разрешение за продължително пребиваване в друга държава от ЕС, ако стратегията е изградена правилно. Важно е да не отсъствате от ЕС повече от 12 последователни месеца, периодично да се връщате в България и да поддържате реална връзка с държавата: адрес, дейност, данъци. Ключовата дума тук е „реална“. През 2025–2026 г. формалните конструкции все по-често не минават проверките.

Най-сериозните проблеми възникват не на етапа на получаване на статута на дългосрочно пребиваване в ЕС, а по-близо до гражданството. Човек изминава дълъг път — 8–10 години пребиваване, изгражда стратегия, изчислява срокове — и именно в момента на подаване или малко преди това изникват проблемите. Липсата на реална дейност, животът в друга държава, слабата данъчна история — всичко това може да доведе не просто до отказ на гражданство, а до по-тежък сценарий: анулиране или невъзможност за подновяване на статута на дългосрочно пребиваване в ЕС. В резултат цялата стратегия се нулира и процесът трябва да започне отначало.

На този фон все по-често става очевидно, че за тези, които действително планират да живеят в България и да получат гражданство, разрешението за постоянно пребиваване се оказва по-стабилен и по-безопасен статут. За разлика от статута на дългосрочно пребиваване в ЕС, то не е обвързано с европейската мобилност и не изисква постоянно доказване на „активен живот“ на същото ниво. Разрешението за постоянно пребиваване по своята същност е безсрочно, по-малко е подложено на проверки и не зависи от сложните критерии за интеграция, които днес се прилагат към статута на дългосрочно пребиваване в ЕС.

Именно затова в съвременните условия стратегията все по-често се измества: вместо да се опитват да задържат статута на дългосрочно пребиваване в ЕС на всяка цена, много хора преминават към по-прагматичен път — разрешение за постоянно пребиваване като базов статут за последващо получаване на гражданство. То дава по-малко възможности в рамките на ЕС, но значително намалява рисковете в дългосрочен план.

В крайна сметка ключовият въпрос днес не е „как да получите статут на дългосрочно пребиваване в ЕС“, а „ще успеете ли да го запазите до гражданство“. И ако целта не е преместване в Европа, а живот в България с последващо получаване на паспорт, разрешението за постоянно пребиваване в много случаи се оказва не просто алтернатива, а по-надеждна стратегия.