История на България. Златният век и краят на Първото царство. Четвърти урок.

Могъществото на първата българска държава

Това време наричат златен век на българската държава и на българската култура. Прогонените от Велика Моравия просветители, последователи на Кирил и Методий, неуморно просвещават българския народ. Успоредно с това върви процесът на сплотяване на нацията — потомците на траките, прабългарите и славяните се сливат в един български народ. Симеон получава титлата

български цар и император на българи и гърци на Дунавска България.

Като блестящо образован човек, цар Симеон продължава делото на баща си и подкрепя просвещението на нацията. Освен това той постига сериозни военни успехи, благодарение на които България все по-силно застрашава Византия.

През 917 година в битката край река Ахелой българските войски успяват да разгромят силната византийска армия, а остатъците от нея да обърнат в паническо бягство. България, присъединявайки все нови територии, се превръща в могъща и влиятелна държава.

Началото на упадъка

Някои историци смятат, че многобройните войни, които води Симеон Първи, изтощават държавата. И към момента на възкачването на престола на цар Петър Първи започва упадъкът на държавата. Новият владетел подписва мирен договор с Византия, но след изтичането на действието му войната се подновява.

Дълбоко вярващ човек, Петър отделя много внимание на развитието на църквата в България. Разцветът на официалната религия е съпроводен с развитието на алтернативно течение, ерес, която получава името „богомилство“ и предполага неподчинение на църквата и на царя. Естествено, това не спомага за укрепването на държавата.

През 977 година на престола се възкачва цар Самуил, а столицата се премества в Охрид (днешна Македония). При цар Самуил войната с Византия продължава. България успява повече или по-малко успешно да отблъсква атаките на враговете, но фатална се оказва битката край село Ключ. Византийският император в кръвопролитното сражение убива хиляди българи, а на 14 хиляди (по някои данни — 15 хиляди) пленници заповядва да бъдат ослепени. По едно око оставят само на всеки стотен воин, за да могат ослепените войници да намерят пътя към своя владетел. Впоследствие заради това на византийския император дават прозвището Българоубиец. Легендата гласи, че цар Самуил умира от сърдечен удар, виждайки своите осакатени воини.

Четири години по-късно, през 1018 година, по време на царуването на Иван Владислав, племенник на Самуил, византийците превземат последните български крепости, убиват царя и Първата българска държава изчезва от картата на Европа.

Велики Преслав — втората столица на България

Крепост Устра

Към списъка с всички статии

Към списъка със статии Полезни статии