История на България. Османското владичество. Седми урок.

За българите това е тежко време. Немюсюлманите са строго ограничени в правата си, но въпреки това в масата си българите успяват да запазят своя език, култура и традиции. На българските църкви се разрешава да се строят само много ниски, снишени, за да не бъдат по-високи и по-забележими от мюсюлманските храмове, които започват да се строят във всички градове.

Българите са обложени с данъци, при това не само материални. Съществува и „кръвният данък“, или „кръвен налог“ — от християнските семейства вземат момчета на 7-10 години (а понякога и по-големи), избирайки най-красивите, здрави и умни. Такава съдба очаква приблизително всяко пето момче — впоследствие отнетите деца се възпитават по османски маниер и се превръщат в еничари.

Тези порядки носят много мъка на българските семейства. На портите на къщите, откъдето е отведено дете, османците поставят кървав знак. Някои успяват да излъжат властите: българските жени колят петли и с петльова кръв рисуват по портите имитации на такива знаци, за да отминат османците. Нерядко това проработва и до днес зимата в България се отбелязва в памет на тази традиция „Петльовден“ — „Денят на петела“.

Началото на българското възраждане

Периодично в страната избухват въстания, които веднага биват потушавани. Същевременно българите оказват пасивна съпротива на османското влияние. Това се проявява преди всичко в запазването на православието и българската култура. През 1762 година Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска“ — първият подобен труд в историята. Това събитие се смята за начало на възраждането на страната: в България набират сила просветителското движение и борбата за независимост на българската църква, която в периода на османското владичество е подчинена на гръцката. Изобщо духовните лица играят голяма роля във възраждането: именно в манастирите трепетно се пазят старите традиции, именно тук се просвещава народът.

Оформя се българският книжовен език, започват постепенно да излизат български книги, при това в началото това са предимно учебници. Така през 1824 година д-р Петър Берон издава „Рибен буквар“, наречен така заради изображението на риба на корицата. През 1835 година в Габрово се открива първото светско училище.

След Кримската война се възражда българската драматургия. През 40-те години на XIX век се появяват първите български печатни издания, развиват се науките и изкуството. Същевременно набира сила освободителното движение, като негови центрове стават и религиозните обители: така в прочутия Рилски манастир не само открили училище, но и давали подслон на известни революционери от онова време.

Рилски манастир

Джамия Томбул

Към списъка с всички статии

Към списъка със статии Полезни статии