Данъчно резидентство в България: Как да защитите доходите си от двойно данъчно облагане при разрешение за продължително пребиваване и временна закрила

Живеейки, работейки, водейки бизнес или получавайки доходи в България, хората добросъвестно плащат данъци в българския бюджет. Успоредно с това обаче възниква сериозен проблем — рискът от двойно данъчно облагане. Мнозина не биха искали да доплащат данъци повторно в държавите си на произход за доходи, върху които вече са платени вноски в България.

Единственият законен документ, който позволява пред чуждестранните фискални органи да се потвърди фактът на плащане на данъци в България и те да бъдат приспаднати, е Удостоверението за данъчно резидентство (Удостоверение за местно лице по чл. 88 ДОПК), издавано от Националната агенция за приходите (НАП).

Но именно на етапа на получаване на това удостоверение гражданите на Украйна често се сблъскват с откази.

В какво се състои проблемът при обръщане към НАП?

При подаване на заявление в НАП гражданите с разрешение за продължително пребиваване и временна закрила нерядко получават от инспекторите откази, основани на формални аргументи:

• «Нямате постоянен адрес (постоянен адрес), тъй като той се оформя само при наличие на разрешение за постоянно пребиваване/статут на дългосрочно пребиваване в ЕС»;
• «Статутът на временна закрила или разрешението за продължително пребиваване имат временен характер, а това означава, че връзката ви със страната не е постоянна»;
• «Нямате ЕГН (Единен граждански номер), а имате само ЛНЧ (Личен номер на чужденец)».

Заради такива формални формулировки заявителите се оказват в задънена улица — те честно плащат данъци в България, но не могат да получат документ, който ги защитава от данъчни претенции в родината им.

От гледна точка на българското законодателство и съдебната практика обаче такъв подход на фискалните органи е неправомерен.

Какво казва Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

Съгласно чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за местно данъчно лице на България се признава физическо лице, което отговаря поне на един от следните самостоятелни критерии:

1. Пребивава на територията на България повече от 183 дни през който и да е 12-месечен период.
2. Има в България център на жизнени интереси (тесни лични и икономически връзки: работа, бизнес, семейство, наето жилище, основни разходи).
3. Има постоянен адрес в България.
4. Изпратено е в чужбина от българската държава или от българско предприятие.

Законодателят изрично е закрепил нормативния принцип: «Местно лице е лицето, независимо от неговото гражданство…» (Местно лице е лицето независимо от неговото гражданство).

Законът не съдържа изисквания за наличие на разрешение за постоянно пребиваване, ЕГН или гражданство. Наличието на статут на разрешение за продължително пребиваване или на временна закрила дава законно право на пребиваване, регистрация по ЛНЧ, работа, наемане на жилище и водене на бизнес. Ако гражданин на Украйна живее в България повече от 183 дни в годината или е преместил тук центъра на жизнените си интереси, той е данъчен резидент на България по закон.

Примери от съдебната практика: Признаване на лица с разрешение за продължително пребиваване и Временна закрила за данъчни резиденти

В българските съдилища — от районните Административни съдилища (Административен съд — АС) до Върховния административен съд (Върховен административен съд — ВАС) — е формирана устойчива практика, която опровергава мита, че статутът на разрешение за продължително пребиваване или на временна закрила пречи на данъчното резидентство.

Съдилищата постоянно повтарят ключовия юридически принцип: наличието на статут «продължително пребиваване» (разрешение за продължително пребиваване) или «временна закрила» е въпрос на миграционен, а не на данъчен статут. Член 4 от ЗДДФЛ съдържа ясни критерии, сред които критерият за 183 дни е самостоятелен и достатъчен.

Пример 1: Решение на ВАС № 12513 / Върховен административен съд (ВАС)

• Предмет на спора: НАП отказа на чуждестранен гражданин (гражданин на трета страна извън ЕС с разрешение за продължително пребиваване) издаването на Удостоверение за местно лице по чл. 88 ДОПК, мотивирайки отказа с това, че лицето няма «постоянен адрес» в България (тъй като постоянен адрес се оформя само при разрешение за постоянно пребиваване/статут на дългосрочно пребиваване в ЕС), а пребиваването му с разрешение за продължително пребиваване уж е временно.
• Позиция на Съда (ВАС): ВАС отмени отказа на НАП като незаконосъобразен.
• Изводи на съда:
  1. Критериите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ са алтернативни, а не кумулативни (cumulative).
  2. Наличието на «постоянен адрес» (за разрешение за постоянно пребиваване) е само един от възможните критерии. Ако заявителят е доказал пребиваване на територията на България над 183 дни в рамките на 12-месечен период (чрез справка за влизания/излизания от Гранична полиция и карта за продължително пребиваване), НАП е длъжна да го признае за резидент.
  3. Миграционният статут на разрешение за продължително пребиваване дава законно основание за престой в страната, а самият факт на фактическо физическо присъствие >183 дни автоматично го прави резидент.

Пример 2: Практика по украински граждани — Административен съд София-град (АССГ) и Административен съд Варна

(Спорове по искове за отмяна на откази на териториалните дирекции ТД НАП София и ТД НАП Варна да издадат удостоверения за местни лица по СИДДО)

Съдебни прецеденти:

Решение на АССГ № 2184 / 2023 г. по адм. д. № 9812 / 2022 г. (жалба срещу отказ на ТД НАП София);

Решение на АС — Варна № 1402 / 2023 г. по адм. д. № 2315 / 2022 г. (жалба срещу отказ на ТД НАП Варна).

Фабула на делата: Гражданка на Украйна, имаща статут на разрешение за продължително пребиваване (а по делата от периода 2022–2024 г. — статут «Временна закрила»), подава заявление в НАП за получаване на Удостоверение за местно лице по чл. 88 ДОПК, което да представи пред данъчните органи на Украйна (с цел да потвърди плащането на данъци в България и да избегне двойно данъчно облагане). НАП отговаря с отказ, като приема, че центърът на жизнените ѝ интереси уж е останал в Украйна, а статутът на разрешение за продължително пребиваване / ВЗ има временен характер.

Доказателствена база, представена от ищеца:

Копие от личната карта за продължително пребиваване / регистрационната карта за Временна закрила;

Справка от ГД «Гранична полиция» за липса на излизания извън България за повече от 183 дни в годината;

Договор за наем на жилище в България + сметки за комунални услуги;

Откриване на банкова сметка в българска банка и извлечение с транзакции;

Регистрация като самоосигуряващо се лице (свободна професия) или трудов договор с работодател.

Решение на Съда: Съдът отмени отказа на НАП като неправомерен и задължи Националната агенция за приходите да издаде Удостоверение за местно лице.

Мотиви на съда:

1. Законодателят в чл. 4 ЗДДФЛ изрично е посочил: «Местно лице е лицето, независимо от неговото гражданство…».
2. Ако гражданин на Украйна с разрешение за продължително пребиваване или с Временна закрила живее в България >183 дни и е пренесъл тук бита, жилището и финансовата си активност, да се твърди, че неговото резидентство принадлежи на друга държава, без доказателства от страна на НАП, е неправомерно.
3. Временният характер на миграционния статут (разрешението за продължително пребиваване се подновява ежегодно, статутът на временна закрила се продължава с решения на ЕС и на правителството) не лишава физическото лице от статута на данъчно местно лице за вече изтекъл данъчен период.

Основният извод от съдебната практика

1. Няма изискване за разрешение за постоянно пребиваване: Нито един български закон или съдебно решение не изисква разрешение за постоянно пребиваване или българско гражданство за получаване на удостоверение за данъчно местно лице.
2. Силата на 183 дни: Ако украинец с разрешение за продължително пребиваване или с временна закрила физически се намира в България повече от 183 дни в годината и е доказал това със справка от граничната служба и договор за наем, той по закон е местно лице.
3. Отказите на НАП се отменят от съда: Отказите на данъчните инспектори, основани на формални оправдания за «временността» на статута, редовно се признават от съдебната практика за неправомерни.

Не се страхувайте да защитавате правата си!

Ако честно живеете, работите и плащате данъци в България, получаването на удостоверителни документи е ваше законно право, предназначено да защити парите ви от двойно облагане.

Формалният отказ на инспектор от НАП не е окончателна присъда, а само процедурно решение, което може и трябва да бъде оспорено. Българската съдебна система стабилно стои на страната на буквата на закона и на защитата на правата на данъкоплатците. Събирайте документи, потвърждаващи вашето фактическо пребиваване и финансов живот в страната, опирайте се на съдебните прецеденти и винаги твърдо защитавайте интересите си, когато това е необходимо!