ДДС за IT компания в България: кога регистрацията е задължителна и кога може да се работи без ДДС

Бърза таблица: необходима ли е регистрация по ДДС?

Важно: таблицата дава ориентир за типови IT услуги. За окончателен извод трябва да се проверят договорът, статутът на клиента, държавата, в която е установен, и характерът на услугата.

ДДС за IT компания в България: какво трябва да знаете преди първата фактура

България е удобна за IT специалисти, които искат да регистрират собствена компания и да работят с възложители от различни държави. Но веднага след регистрацията на ЕООД или ООД възниква практическият въпрос: необходимо ли е да се получи VAT номер, ако фирмата ще получава плащания за IT услуги от чужбина?

Самият факт на постъпване на пари от чужбина не означава автоматично задължение за регистрация по ДДС. За целите на ЗДДС значение имат не банката и валутата на плащането, а конкретната сделка: кой е клиентът, къде е установен, действа ли като данъчно задължено лице, каква услуга се предоставя и къде се намира мястото на нейното изпълнение.

1. Клиентът е компания от друга държава от ЕС

Ако българска компания предоставя типични B2B IT услуги на данъчно задължено лице, установено в друга държава от ЕС, се прилага общото правило за определяне на мястото на изпълнение на B2B услугите. В типовата ситуация мястото на изпълнение е при клиента.

За българския доставчик това по правило означава задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС. НАП посочва, че заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът по доставката става изискуем — включително с оглед на авансово плащане или данъчно събитие.

Ключов момент: за регистрацията по чл. 97а няма общ праг на оборота от 51 130 евро. Затова задължението може да възникне още преди първата съответна услуга.

Във фактурата българският доставчик обикновено не начислява 20% българско ДДС: данъкът се отчита от получателя в неговата държава по механизма reverse charge. По такива операции може да възниква и задължение за VIES отчетност.

2. Клиентът е компания от САЩ, Великобритания, Израел или друга държава извън ЕС

Ако клиентът е бизнес и за услугата се прилага общото B2B правило, мястото на изпълнение обикновено е там, където е установен клиентът. Затова самата продажба на такава IT услуга на компания от трета държава обикновено не поражда задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2, тъй като тази норма обхваща съответните услуги с място на изпълнение в друга държава — членка на ЕС.

Например, българско ЕООД може ежемесечно да получава плащания от американска компания и да не е задължено да се регистрира по ДДС само заради тези постъпления. Необходимо е обаче да се провери дали няма друго основание: оборот в България, получавани чуждестранни услуги, други видове сделки или доброволна регистрация.

3. Клиентите се намират в България

За установено в България лице от 1 януари 2026 година националният праг за задължителна регистрация по общия ред е 51 130 евро годишен оборот в страната. НАП разяснява, че при превишаване на прага заявлението се подава в 7-дневен срок, а за дата на регистрация се счита денят, следващ деня на превишаване на прага.

До достигане на прага дружеството може да прилага режима на освобождаване за малки предприятия в страната, ако са изпълнени условията на закона и същевременно не е възникнало друго самостоятелно основание за регистрация, например по чл. 97а.

4. Ако възложителят е физическо лице

Правилата за B2B не могат автоматично да се пренасят към B2C. За услуги към физически лица мястото на изпълнение се определя по отделни правила. За някои електронни и други услуги, предоставяни на крайни потребители в други страни от ЕС, могат да се прилагат специални правила и режимът OSS.

Затова фразата „клиентът е в чужбина — значи няма българско ДДС“ е несигурна. Първо трябва да се квалифицират самата услуга и статутът на получателя.

5. Скритата причина за регистрация: чуждестранни услуги и абонаменти

Една IT компания може да няма нито един клиент в ЕС, но въпреки това да попадне под чл. 97а. Причината са услугите, които самата тя купува от чуждестранни доставчици.

Ако българско дружество получава услуга с място на изпълнение в България, по която данъкът се начислява от получателя съгласно чл. 82, ал. 2 ЗДДС, възниква основание за регистрация по чл. 97а, ал. 1. На практика трябва да се проверяват например чуждестранни рекламни, SaaS, облачни, хостинг и други професионални онлайн услуги — но изводът винаги зависи от конкретния доставчик и услуга.

След такава регистрация дружеството самостоятелно начислява ДДС по съответните получени услуги чрез механизма reverse charge. НАП отделно посочва, че регистрацията само по чл. 97а не дава обичайното право на приспадане на данъчен кредит по получени стоки и услуги.

6. Регистрацията по чл. 97а и пълната регистрация не са едно и също

Специалната регистрация по чл. 97а не означава, че дружеството автоматично трябва да начислява 20% ДДС върху всички свои продажби. Но тя създава отчетни задължения: месечна ДДС отчетност, а при съответни доставки в ЕС — VIES.

Ако впоследствие възникне основание за обща задължителна регистрация или дружеството избере доброволна пълна регистрация, режимът се променя. Затова преди подаване на заявлението е важно да се определи правилното основание за регистрация.

7. Практически примери

Разработчик работи чрез българско ЕООД с немска компания.

Дори първата фактура за 1 000 евро може да наложи регистрация по чл. 97а, ал. 2. В типична B2B ситуация фактурата се издава без българско ДДС с reverse charge.

DevOps специалист чрез българско ЕООД работи само с компания от САЩ.

Самата тази продажба обикновено не поражда регистрация по чл. 97а, ал. 2. Трябва да се проверят останалите операции на дружеството.

Дружеството работи само със САЩ, но купува чуждестранен SaaS или рекламна услуга.

Ако по тази услуга данъкът в България е изискуем от получателя, може да се наложи регистрация по чл. 97а, ал. 1 преди първата съответна операция.

IT компания предоставя услуги на български клиенти и превишава 51 130 евро годишен оборот в страната.

Възниква задължение за обща регистрация по чл. 96 ЗДДС.

8. Какво да проверите преди да започнете работа

• Кой е вашият клиент: дружество, предприемач или физическо лице.
• В коя държава е установен клиентът и дали действа като данъчно задължено лице.
• Как точно е формулирана услугата в договора.
• Къде е мястото на изпълнение на услугата за целите на ДДС.
• Дали ще има авансови плащания преди първата фактура.
• Какви чуждестранни SaaS, рекламни, облачни и други услуги ще заплаща фирмата.
• Какъв оборот ще се формира с място на изпълнение в България.
• Необходима ли е специална регистрация по чл. 97а или пълна регистрация по ЗДДС.

Извод

За IT бизнеса в България необходимостта от регистрация по ДДС не може да се определя само по размера на дохода или по държавата, от която идва банковият превод. Две дружества с еднакъв оборот могат да имат напълно различни задължения по ДДС: едното да работи без обща регистрация, другото да се регистрира по чл. 97а още преди първата сделка, третото да премине към пълна регистрация.

Планирате да откриете IT компания в България?

„Български Експерт“ ще помогне да регистрирате фирма, да проверите модела на работа с клиенти от България, ЕС и трети страни, да определите правилното основание за регистрация по ДДС и да организирате счетоводно обслужване.

Telegram: @bulgariaexpert
Сайт: bulgarianexpert.com

Източници и правна база

• Национална агенция за приходите (НАП): „Регистрация по ЗДДС“ — разяснения по чл. 96 и чл. 97а от ЗДДС, включително националния праг от 51 130 евро и сроковете за регистрация.
• НАП: „Заявление за регистрация“ — правила за регистрация по чл. 97а, ал. 1 и 2 и срок не по-късно от 7 дни преди изискуемостта на данъка.
• НАП: разяснения относно режима за малки предприятия от 01.01.2026 г. — национален праг от 51 130 евро и режим на освобождаване.
• НАП: разяснения относно получени посреднически/чуждестранни услуги — reverse charge, отчетност и липса на право на данъчен кредит при регистрация само по чл. 97а.
• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС): чл. 21, чл. 82, чл. 96, чл. 97а, чл. 100 и приложимите специални режими.

Забележка: Материалът има информационен характер. Режимът по ДДС следва да се определя според фактическия модел на бизнеса и конкретните договори.