Реформа на ЗЧРБ: Промени, засягащи чужденците, в правилата за пребиваване и основанията за загуба на статут

Законопроектът мащабно преработва изискванията към физическото присъствие на чужденците на територията на България и Европейския съюз, уточнява правилата за продължаване на разрешенията и установява строги критерии за отнемане на статутите.

1. Срокове на пребиваване и основания за отнемане на статутите

Законопроектът ясно разграничава изискванията за три вида миграционни статута: разрешение за продължително пребиваване (продължително), статут на дългосрочно пребиваване в ЕС (дългосрочно) и разрешение за постоянно пребиваване (постоянно).

Временно пребиваване (разрешение за продължително пребиваване / Продължително пребиваване)

• Правило за «половината срок»: В чл. 26, ал. 14 ЗЧРБ се въвежда пряко основание за отказ за продължаване на разрешението за продължително пребиваване, ако чужденецът е пребивавал в България по-малко от половината от разрешения срок (по-малко от 183 дни при едногодишен статут).
• Изключени категории: Изискването за задължително пребиваване не по-малко от половината срок не се прилага към редица категории (чл. 24, ал. 1, т. 7, 10, 13, 17–21):
  • Търговски представители на чуждестранни дружества (т. 7);
  • Инвеститори и едър бизнес (т. 10, 17);
  • Членове на семейства на чужденци със статут (т. 13);
  • Лица от български произход и родители на граждани на България/ЕС.

• Подарък за учениците в горните класове: За децата, оформени по събиране на семейството

  (т. 13) се въвежда възможност разрешението за продължително пребиваване да се продължава след навършване на 18 години до завършване на училище (дневна форма) и до края на календарната година, в която е получена дипломата.

Дългосрочно пребиваване в ЕС (статут на дългосрочно пребиваване в ЕС / Дългосрочно пребиваване)

• Отнемане на статута: Съгласно измененията в чл. 40, ал. 1, т. 6 статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС се отнема, ако чужденецът е отсъствал от територията на всички държави — членки на Европейския съюз общо 12 последователни месеца.
• Официален форсмажор: В законопроекта е закрепено пряко изключение: периодите на официално обявено извънредно положение (извънредно положение) не се зачитат в 12-месечния срок на отсъствие.

Постоянно пребиваване (разрешение за постоянно пребиваване / Постоянно пребиваване)

• Анулиране на статута: Законопроектът допълва чл. 40 с нови точки (в частност, т. 24), съгласно които разрешението за постоянно пребиваване се отнема, ако чужденецът не е пребивавал на територията на Република България минимум 6 месеца и 1 ден през предходната календарна година.
• Основната разлика от статута на дългосрочно пребиваване в ЕС: За запазване на разрешението за постоянно пребиваване се отчита физическото присъствие именно в България, а не в рамките на Европейския съюз като цяло.

2. Разграничаване на статутите: временна закрила и ЕРРП

Законопроектът допълва член 24и (Единно разрешение за работа и пребиваване — ЕРРП) с нов списък от изключения (ал. 21). В него е изрично записано, че стандартните процедури за издаване на работно разрешение за продължително пребиваване по чл. 24и не се прилагат към лица, ползващи се от временна или международна закрила (т. 5 и 6).

Това разграничава правните режими: бенефициерите на временна закрила запазват пряк достъп до пазара на труда въз основа на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), но настоящият законопроект не създава за тях облекчен механизъм за „конвертиране“ на закрилата в стандартно работно разрешение за продължително пребиваване в страната, без да се излиза за виза тип D.

3. Етап на приемане на законопроекта и вероятност за неговото приемане

Текущ статут

• Етап: Законопроект № 52-602-01-29 е официално внесен в Народното събрание от Министерския съвет (правителството на България).
• Процедура: Документът е разпределен на профилните парламентарни комисии (Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисия по европейските въпроси и др.) за изготвяне на доклади за първо четене. След обсъждането в комисиите проектът трябва да премине две четения в пленарната зала и подписване с Указ на Президента, последвано от публикуване в Държавен вестник.

Вероятност за приемане (Оценка: над 90%)

Вероятността ключовите разпоредби на този законопроект да бъдат утвърдени се оценява като изключително висока поради следните причини:

1. Субект на законодателната инициатива: Вносител е изпълнителната власт — Министерският съвет. Правителствените законопроекти в сферата на националната сигурност и миграцията имат приоритет и се ползват с подкрепата на управляващото мнозинство.
2. Задължения към ЕС: Значителна част от нормите (включително цифровата интеграция, скрининга, правилата за работа на ЕРРП и Синята карта на ЕС) се въвеждат в рамките на прилагането на обновените директиви на Европейския съюз и стандартите на Шенгенското пространство.
3. Борба с „фиктивното пребиваване“: Въвеждането на ясни критерии за присъствие (183 дни за разрешение за продължително пребиваване/разрешение за постоянно пребиваване) отговаря на постоянните изисквания на МВР на България за пресичане на практиката миграционни статути да се използват от лица, които фактически не живеят в страната.

В хода на парламентарните обсъждания са възможни точкови технически поправки във формулировките (включително по изключенията за бизнеса и представителствата), но базовата рамка на промените ще бъде приета от депутатите.