Реформа на ЗЧРБ: Промени, засягащи чужденците, в правилата за пребиваване и основанията за загуба на статут
В Народното събрание на България е внесен правителствен законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците (Закон за чужденците в Република България — ЗЧРБ, Сигнатура 52-602-01-29).
4 мин четене
Законопроектът мащабно преработва изискванията към физическото присъствие на чужденците на територията на България и Европейския съюз, уточнява правилата за продължаване на разрешенията и установява строги критерии за отнемане на статутите.
1. Срокове на пребиваване и основания за отнемане на статутите
Законопроектът ясно разграничава изискванията за три вида миграционни статута: разрешение за продължително пребиваване (продължително), статут на дългосрочно пребиваване в ЕС (дългосрочно) и разрешение за постоянно пребиваване (постоянно).
Временно пребиваване (разрешение за продължително пребиваване / Продължително пребиваване)
Правило за «половината срок»: В чл. 26, ал. 14 ЗЧРБ се въвежда пряко основание за отказ за продължаване на разрешението за продължително пребиваване, ако чужденецът е пребивавал в България по-малко от половината от разрешения срок (по-малко от 183 дни при едногодишен статут).
Изключени категории: Изискването за задължително пребиваване не по-малко от половината срок не се прилага към редица категории (чл. 24, ал. 1, т. 7, 10, 13, 17–21):
Търговски представители на чуждестранни дружества (т. 7);
Инвеститори и едър бизнес (т. 10, 17);
Членове на семейства на чужденци със статут (т. 13);
Лица от български произход и родители на граждани на България/ЕС.
Подарък за учениците в горните класове: За децата, оформени по събиране на семейството
(т. 13) се въвежда възможност разрешението за продължително пребиваване да се продължава след навършване на 18 години до завършване на училище (дневна форма) и до края на календарната година, в която е получена дипломата.
Дългосрочно пребиваване в ЕС (статут на дългосрочно пребиваване в ЕС / Дългосрочно пребиваване)
Отнемане на статута: Съгласно измененията в чл. 40, ал. 1, т. 6 статутът на дългосрочно пребиваване в ЕС се отнема, ако чужденецът е отсъствал от територията на всички държави — членки на Европейския съюз общо 12 последователни месеца.
Официален форсмажор: В законопроекта е закрепено пряко изключение: периодите на официално обявено извънредно положение (извънредно положение) не се зачитат в 12-месечния срок на отсъствие.
Постоянно пребиваване (разрешение за постоянно пребиваване / Постоянно пребиваване)
Анулиране на статута: Законопроектът допълва чл. 40 с нови точки (в частност, т. 24), съгласно които разрешението за постоянно пребиваване се отнема, ако чужденецът не е пребивавал на територията на Република България минимум 6 месеца и 1 ден през предходната календарна година.
Основната разлика от статута на дългосрочно пребиваване в ЕС: За запазване на разрешението за постоянно пребиваване се отчита физическото присъствие именно в България, а не в рамките на Европейския съюз като цяло.
2. Разграничаване на статутите: временна закрила и ЕРРП
Законопроектът допълва член 24и (Единно разрешение за работа и пребиваване — ЕРРП) с нов списък от изключения (ал. 21). В него е изрично записано, че стандартните процедури за издаване на работно разрешение за продължително пребиваване по чл. 24и не се прилагат към лица, ползващи се от временна или международна закрила (т. 5 и 6).
Това разграничава правните режими: бенефициерите на временна закрила запазват пряк достъп до пазара на труда въз основа на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), но настоящият законопроект не създава за тях облекчен механизъм за „конвертиране“ на закрилата в стандартно работно разрешение за продължително пребиваване в страната, без да се излиза за виза тип D.
3. Етап на приемане на законопроекта и вероятност за неговото приемане
Текущ статут
Етап: Законопроект № 52-602-01-29 е официално внесен в Народното събрание от Министерския съвет (правителството на България).
Процедура: Документът е разпределен на профилните парламентарни комисии (Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисия по европейските въпроси и др.) за изготвяне на доклади за първо четене. След обсъждането в комисиите проектът трябва да премине две четения в пленарната зала и подписване с Указ на Президента, последвано от публикуване в Държавен вестник.
Вероятност за приемане (Оценка: над 90%)
Вероятността ключовите разпоредби на този законопроект да бъдат утвърдени се оценява като изключително висока поради следните причини:
Субект на законодателната инициатива: Вносител е изпълнителната власт — Министерският съвет. Правителствените законопроекти в сферата на националната сигурност и миграцията имат приоритет и се ползват с подкрепата на управляващото мнозинство.
Задължения към ЕС: Значителна част от нормите (включително цифровата интеграция, скрининга, правилата за работа на ЕРРП и Синята карта на ЕС) се въвеждат в рамките на прилагането на обновените директиви на Европейския съюз и стандартите на Шенгенското пространство.
Борба с „фиктивното пребиваване“: Въвеждането на ясни критерии за присъствие (183 дни за разрешение за продължително пребиваване/разрешение за постоянно пребиваване) отговаря на постоянните изисквания на МВР на България за пресичане на практиката миграционни статути да се използват от лица, които фактически не живеят в страната.
В хода на парламентарните обсъждания са възможни точкови технически поправки във формулировките (включително по изключенията за бизнеса и представителствата), но базовата рамка на промените ще бъде приета от депутатите.