Регистрация по ДДС — задължителна ли е?

Регистрацията по ДДС за компании в България е задължителна в определени ситуации:

• При сума на оборота над 50 хиляди лева за 12 календарни месеца в рамките на България.
• Ако се планира извършване на външноикономическа дейност в сферата на услугите — от 1 лев.

Следва да се има предвид, че в тези случаи на външноикономическа дейност регистрацията по ДДС е задължителна, дори ако той на практика се окаже нулев.

Законът за ДДС определя сроковете за регистрация на компанията по ДДС. Препоръчително е тези срокове да се уточнят предварително, като се консултирате с юрист или счетоводител.

Подготовката на външноикономическа сделка предполага задължително определяне на юрисдикцията и статута на партньорите. Ако компаниите са регистрирани в ЕС, да се установи дали са регистрирани по ДДС е възможно чрез системата, предназначена за обмен на информация по ДДС — VIES

Тъй като България е част от Европейския съюз, за нея е в сила Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС в Европейския съюз. Основните моменти, съдържащи се в директивата:

• Данъкът върху добавената стойност трябва да се прилага към всички сделки, извършвани в Европейския съюз от лица, регистрирани по ДДС — всякакви организации и лица, които осъществяват доставки на облагаеми стоки и услуги в бизнес процеса. С данък се облага и вносът, който се извършва от лице, регистрирано по ДДС.
• В списъка с операции, облагаеми с данък, влизат доставките на стоки/услуги в рамките на една държава от Европейския съюз; доставките на стоки на територията на ЕС от една държава в друга, вносът извън пределите на Европейския съюз.
• Събирането на ДДС се извършва в съответствие с характера на сделката, например при доставка на стоки или услуги. Данъкът може да се събира за покупка в рамките на Европейския съюз при доставка на стоката.
• Облагаемата с данък доставка включва всички плащания, предназначени за доставчика.
• За данъчно събитие при внос в ЕС се счита моментът, в който стоките достигнат първата държава от Европейския съюз.
• Като основа при вноса на стоки се приема тяхната митническа цена. В данъчната основа се включват митническите сборове, други данъци и такси. Единственото изключение остава ДДС.

Какви правила ще се прилагат към мястото на транзакцията зависи от вида на доставяната продукция, характера на транзакцията и отношението на изпращането към следните категории:

• Доставка на стоки — когато мястото на доставка на стоките и мястото на данъчно облагане съвпадат.
• Вътреобщностно придобиване. В този случай данъчното облагане се осъществява в тази държава от Европейския съюз, в която пристига стоката, изпратена от друга държава, влизаща в ЕС.
• Внос. Съгласно чл. 60 от Директивата плащането на ДДС се извършва в тази държава от ЕС, в която непосредствено постъпва стоката извън границите на Европейския съюз. Изключение: ако при влизането стоките попадат под спряна митническа процедура или подобни механизми, то съгласно чл. 61 от Директивата мястото на данъчно облагане се намира в държавата от ЕС, където тази процедура или договореност вече не се прилага към стоките.
• Доставка на услуги. Данъците се събират по мястото на предоставяне на услугата. Върху това влияят характерът на услугата и статутът на нейния получател. Необходимо е да се прави разлика между данъчно задължено лице (юридическо лице или предприемач, които не е задължително да са регистрирани по ДДС) и необлагаемо с данък частно лице, което е краен потребител. Едва след като се узнаят точните данни за характера на услугата и статута на нейния получател, може да се определи мястото на предоставяне на услугите. Така B2B услугите между предприятия се облагат с данък по мястото на установяване на клиента, в резултат на което става възможен нулев ДДС. Услугите B2C, предоставяни на частни лица, се облагат с данък по мястото на установяване на доставчика. Поради наличието на редица изключения се препоръчва преди сключването на сделка за предоставяне на услуги допълнително да се консултирате със специалист.

В Директивата са предвидени освобождаване от ДДС, както и прилагане на преференциални ставки към конкретни услуги и стоки, които са изброени в Трето приложение към документа. В списъка с изключения са финансовите, застрахователните, социалните услуги, медицинското обслужване. Част от изключенията са задължителни за държавите, които влизат в ЕС; други са незадължителни.

Съществува и право на приспадане, например при доставка на продукция или износ за държава, която не влиза в ЕС. Данъчно задълженото лице има право да приспадне сумата на ДДС, която е била платена за придобитата продукция или услуги в европейската държава, където са били осъществени тези операции. ДДС по входящите ресурси може да се приспадне от ДДС, който се начислява за облагаемите операции, сред които са и вътрешните доставки. Правото на приспадане не може да се използва, ако данъчно задълженото лице има право на специален режим или извършва освободена икономическа дейност. Предвидени са възможности за ограничаване или коригиране на плащанията.

Ако предприятие от ЕС организира тристранна сделка за доставка на европейски стоки в трета държава, като при това стоката не се озовава в държавата на регистрация на компанията, то тази фирма губи правото на приспадане.

Директивата съдържа задължения за данъчно задължените лица и за определени категории лица, които не се облагат с данък. Като цяло всички данъчно задължени лица трябва да плащат ДДС при осъществяване на облагаеми доставки на услуги и стоки. В списъка с изключения влизат конкретни сделки с плащане на ДДС при доставки на природен газ. За държавите от ЕС се допускат и отклонения от стандартните правила за ДДС, по-специално с цел предотвратяване на отделни видове измами и отклонение от плащане на данъци. Предвидени са специални опростени режими по ДДС — например за фермери, отделни разновидности на малки предприятия.

Сделките с ДДС трябва да се оформят правилно. Необходимо е сключване на договори и използване на бланки за строга отчетност, правилно попълнени и своевременно предадени в счетоводството. Това е свързано с месечната отчетност по ДДС. Нарушенията на режима за подаване на такава отчетност се наказват с имуществени санкции.

Списък на документацията по международни договори

Покупка на стоки:

• Платежно нареждане, което потвърждава факта на плащането.
• Предоставена от продавача фактура за покупката, Purchase order.
• Ако покупката е извършена от трета страна за внасяне на територията на България — митническа декларация, получена в митническо учреждение на ЕС. Ако се извършва транзитна продажба и стоката се изпраща направо в трета европейска държава, заобикаляйки България, е необходимо копие на този документ.
• При покупка от трета страна — издадена от митническото учреждение на тази страна декларация.
• CMR. При провеждани на територията на ЕС тристранни сделки между компании, регистрирани по ДДС, в допълнение към CMR е необходимо потвърждаващо писмо (LADING LIST, PACKING LIST, BILL TO SHIP).
• Фактура за транспортните разходи. Ако транспортът е платен от купувача, трябва да се предостави оригиналът на документа. При плащане на транспортните разходи от продавача се предоставя копие.

Продажба на стоки:

• Purchase order, фактура за продажбата.
• Платежно нареждане за потвърждаване на факта на плащането.
• Ако се извършва продажба на трета страна — митническа декларация.
• CMR. Регистрираните по ДДС фирми при тристранни сделки в ЕС трябва допълнително да предоставят писмо-потвърждение.

Покупка, продажба на услуги:

• Фактура.
• Платежно нареждане, удостоверяващо факта на плащането.
• Доказателство за заявката или изпълнението и последващото приемане на услугата — договор, приемо-предавателен протокол, кореспонденция.

Всички документи трябва да бъдат преведени на български език.

Регистрация на фирма в България

Счетоводно обслужване на компания в България

Дистанционен контрол на компанията

Към списъка с всички статии

Към списъка със статии Полезни статии