Годишна отчетност в България от 2027 година: единна система
НСИ, НАП и Агенцията по вписванията въвеждат информационна система „Единна входна точка“ От 1 януари 2027 година в България се въвежда нов ред за подаване на…
Берлинският договор, приет след (и вместо) Сан-Стефанския, силно ограничава България в правата ѝ. В състава на новата България не влизат много земи, исторически населени с българи и били по-рано част от страната.

Това предопределя държавната политика през следващите години: националният въпрос стои много остро и извън границите на младото княжество българите продължават да отвоюват независимостта си.
А междувременно България се учи да живее по нов начин. С помощта на руски юристи е изработена Конституция, според която всички граждани на държавата стават равни пред закона. Столица на страната става София заради разположението ѝ в центъра на Балканите и близостта ѝ до Македония. А на Великото народно събрание е избран български княз — немският принц Александър Батенберг. Собствена аристокрация в България след пет века османско владичество не е останала, затова управникът е избран по предложение на руските дипломати — той е генерал-лейтенант от руската армия и роден племенник на руската царица, съпругата на Александър II.
Разбира се, има определени трудности: не минава без търкания между либерали и консерватори; държавната политика се променя; отношенията с чужди държави се изострят, а след това се нормализират, включително и с

Руската империя.
През септември 1885 година към България е присъединена Източна Румелия — част от страната, чийто главен град е Пловдив. За България това е голямо постижение, но други страни не одобряват присъединяването — то противоречи на интересите на Австро-Унгария и Русия. В резултат на заговор Александър Батенберг е свален от престола през 1886 година, а през 1887 г. княз на България става Фердинанд I.
Едновременно с това започва активно развитие на България: строят се железопътни линии и пристанища, нови заводи и фабрики, провеждат се реформи в селското стопанство.
На бурното развитие на страната пречи единствено статутът на васал на Османската империя и зависимостта от нея. Правителството на България преценява обстановката в Европа и това, че Османската империя вече няма активната подкрепа на другите държави, и решава, че е дошло време окончателно да се освободи от ограниченията, наложени от Берлинския договор. И на 22 септември 1908 година княз Фердинанд обявява във Велико Търново, че отсега нататък България е напълно независима, след което става цар на страната. Този ден става национален празник: и всяка година на 22 септември българите дружно отбелязват Деня на независимостта.


Към списъка с всички статии
Към списъка със статии Полезни статии
Не намерихте отговор на страницата? Пишете ни — ще разгледаме вашия случай и ще кажем какво следва.
Пон–Пет 9:00–17:30 (EET)
Задайте въпросСтатията описва общия ред. Вашият случай почти винаги има детайли — разкажете ни за него и ще предложим най-краткия път.
Заявете консултация