Разрешение за продължително пребиваване в България на основание «Свободна професия»

Граждани на държави извън Европейския съюз могат да живеят и работят в България, като получат разрешение за извършване на дейност на свободна практика (лиценз). Това разрешение от своя страна е основание за получаване на българско разрешение за продължително пребиваване.

«Дейност на свободна практика» е всяка стопанска дейност, която се извършва самостоятелно, а не по трудово правоотношение, с изключение на предвидената в чл. 24, т. 1, т. 2 от Закона за чужденците дейност (търговска дейност с осигуряване на работни места за 10 български граждани).

«Виза/разрешение за продължително пребиваване на свободна практика» не могат да получат тези, които са заети в сфери на дейност, изискващи българско гражданство (например чужденец не може да работи като нотариус или адвокат). Виза на свободна практика могат да получат лекари (в този случай е необходимо да се потвърди квалификацията), консултанти, дизайнери, проектанти, програмисти, маркетолози и представители на всички останали професии, които допускат частна практика.

Основанието има своите плюсове и минуси. От една страна, такъв начин за получаване на разрешение за продължително пребиваване е достъпен практически за всеки опитен специалист. От друга страна, е необходимо да се потвърди владеенето на български език, ежемесечно да се плащат данъци и осигурителни вноски независимо от реалните доходи, както и ежегодно да се подновява лицензът.

Условия

Какво е необходимо за получаването на желания лиценз? Условията се определят от Закона за трудовата миграция.

• Разрешението се предоставя съобразно състоянието на българския пазар на труда. За получаването на лиценз е необходимо да се докаже, че дейността ще бъде икономически/обществено ефективна. Какво трябва да представляват такива доказателства на практика, в закона не е посочено.
• Чужденецът трябва да притежава официално потвърдени специални знания, умения и професионален опит, необходими за извършване на свободна практика. Това могат да бъдат дипломи, трудова книжка, дори договори за предоставяне на услуги. Удостоверяващите документи трябва да бъдат легализирани.
• Разрешението се издава преди започването на дейността и влизането на чужденеца на територията на България.

Необходими документи

За получаването на лиценз документите трябва да се подадат лично или чрез упълномощено лице в централната администрация на Агенцията по заетостта в София. Необходими са:

• Заявление по образец.
• Кратко описание на характера и целите на работата по свободна професия.
• Подробен план за работа за срока, за който се иска разрешението, съгласно изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за трудовата миграция.
• Легализирани документи, удостоверяващи наличието на най-малко двугодишен опит в избраната професия.
• Документи, удостоверяващи наличието на финансови средства за извършване на дейността в България съгласно представения план.
• Документ за владеене на български език най-малко на ниво В1.
• За професиите, включени в списъка на регулираните — документ за признаване на квалификацията в България.
• Други документи, регламентиращи избрания вид дейност, ако такива са необходими.
• Копие на задграничния паспорт (разтворът със снимка и лични данни).
• Две цветни снимки 3,5 на 4,5 см.

При необходимост могат да бъдат поискани и други документи.

За подновяване на лиценза документите трябва да се подадат не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока му. Списъкът с документи при това се променя. Освен заявлението и плана за дейността трябва да се представят:

• най-малко два сключени договора за предоставяне на услуги;
• отчет за изпълнението на предходния план за работа;
• декларация за липса на задължения за данъци и такси;
• удостоверение БУЛСТАТ;
• при извършване на патентна дейност — декларация за патент;
• копие на наличното разрешение за пребиваване.

Процедура по издаване на разрешението

Решението за издаване на лиценз се взема в срок от 30 дни. Ако някои документи са неправилно оформени или липсват, подателят трябва да отстрани това в срок от 15 дни. Документацията не подлежи на връщане. Таксата за разглеждане на заявлението е 400 лева. Разрешението може да се получи само лично.

Разрешението на Агенцията по заетостта се издава за срок до една година с възможност за подновяване. През срока на действие на първоначално издадения лиценз не се допуска промяна на предмета на дейност, т.е. не може да се започне работа като зъболекар, а после да се премине към уеб дизайнер, или обратното. Също така при всякакви промени в личните данни и декларираните в заявлението обстоятелства или при временни затруднения и невъзможност да се извършва дейността е необходимо в едноседмичен срок да се уведоми Агенцията. Важно е да се има предвид, че ако периодът на такива временни затруднения се окаже прекалено дълъг, лицензът може впоследствие да не бъде подновен.

Получаване на виза тип D и разрешение за продължително пребиваване

След получаването на лиценза чужденецът може да подаде документи за виза тип D. След влизането в България с тази виза е необходимо да се регистрира в регистър БУЛСТАТ в Агенцията по вписванията като лице на свободна практика и да се обърне към миграционната служба за получаване на разрешение за продължително пребиваване в България. При подновяване на лиценза е необходимо да се поднови и разрешението за пребиваване, като се подаде заявление в дирекция «Миграция» на МВР.

Уведомяване на инспекцията по труда

Чужденец, който извършва свободна практика в България, трябва в 7-дневен срок след започването на дейността да уведоми за това ИА ГИТ (Инспекцията по труда) — организацията, която контролира работата на чуждестранните граждани на територията на България.

Може ли основанието да се смени на «Свободна професия»?

Получаването на разрешение за продължително пребиваване на основание „Търговски представител“ с всяка изминала година става все по-трудно, затова мнозина се стремят да сменят основанието. В такава ситуация вариантът да се регистрират като фрийлансър изглежда доста привлекателен.

Следва обаче да се има предвид, че в Закона за трудовата миграция (чл. 5, пар. 2) е посочено, че при подаване на заявление за първоначален достъп до българския пазар на труда чужденецът трябва да се намира извън България, освен в предвидените в този закон случаи.