История на България. Управлението на княз Борис I. Трети урок

Покръстването

Началото на управлението на Борис е белязано от поредица военни конфликти. Капризната сполука не съпътства владетеля на бойните полета, близките му попадат в плен, а в страната настъпва глад, обстановката е напрегната. Спасението от всички тези беди Борис вижда в покръстването. Тази стъпка позволява да бъдат постигнати наведнъж няколко цели. Първо, Борис разчита на признаване на България от други държави, а второ,

приемането на християнството трябва да обедини народа на страната. Освен това в замяна на покръстването Византия отстъпва на България някои територии.

Самият български владетел приема християнството тайно през 864 година. Той взема името на своя духовник — Михаил. В по-нататъшния период вече уверено започва да разпространява християнството в страната. Не всички възприемат с ентусиазъм покръстването на България: в провинцията пламва бунт на регионалните управители — болярите, който е жестоко потушен.

Приемането на християнството, както се очаква, обединява различните народи, живеещи в България, и повишава международния авторитет на държавата. Приети са нови закони, въведени са нови правила на живот вместо остарелите, приети още от хан Омуртаг.

Българската църква първоначално е подчинена на Византийската, но през 879 година става самостоятелна.

Старобългарската писменост

През 855 година известните византийски учени братята Кирил и Методий, намиращи се по това време в манастир в Мала Азия, създават славянската азбука и започват да превеждат на нея църковните книги. По-късно, през 885 година, княз Борис приема в България учениците на Кирил и Методий — Наум, Ангеларий и Климент, чиято задача е популяризирането на славянската писменост в България и създаването на първите образователни институции. За разлика от владетелите на други държави, които, меко казано, не одобряват дейността на учениците на Кирил и Методий, княз Борис всячески подкрепя въвеждането на славянската писменост — глаголицата, а след това и кирилицата, която с времето идва на мястото на първата азбука. Благодарение на това Борис влиза в историята като велик просветител, а България скоро става голям културен център в Европа.

Краят на царуването на Борис

През 889 година княз Борис I доброволно се отказва от престола и се оттегля в манастира „Свети Пантелеймон“. Но през 893 година му се налага отново да се върне към управлението на страната, за да свали собствения си син Владимир, който се опитва да се откаже от

християнството в полза на езичеството. В резултат Борис собственоръчно сваля своя наследник, ослепява го и го изпраща в тъмница. На народа е обявено, че на трона се възкачва друг син на Борис — Симеон, столицата на държавата се премества от Плиска във Велики Преслав, а богослуженията в църквите оттук насетне се провеждат само на български език.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД:

Манастир „Свети Пантелеймон“

Към списъка с всички статии

Към списъка със статии Полезни статии