Плиска: люлката на българската държавност

историко-археологическият резерват „Плиска“ получава статут на национален археологически паметник.

Първата столица

Мястото за столица не е избрано случайно. Заобиколената от планини равнина се намира на пресечната точка на важни пътища. Освен това тук има благоприятни условия за скотовъдство, с което се занимават прабългарите. Първите постройки тук са дървени — кръгли и

четириъгълни.

Дворцовият комплекс е надеждно защитен от крепостна каменна стена, а в полето около нея простите хора строят домовете си. В края на VIII — началото на IX в. дървените постройки са заменени с каменни. Някои от тях успяват да преживеят пожарите, предизвикани от византийците по време на нападението им над Плиска през 811 година. По време на управлението на хан Омуртаг, наречен от народа Строителя, е завършено преустройството на двореца в Плиска. По средновековни мерки градът е гигантски — повече от 23 кв. км.

След като през 864 година българите приемат християнството, обликът на столицата се променя. Езическите храмове са преустроени в християнски, построени са нови храмове, сред които и Голямата базилика, чиито останки са запазени до наши дни.

През 893 година българската столица е преместена в Преслав и Плиска постепенно започва да западa.

Плиска днес

Източната порта, някога основната порта на крепостта, днес е главният вход на резервата. На около километър и половина от нея се намира Голямата базилика — най-големият по онова време християнски храм в Югоизточна Европа. Туристите могат да видят останките от Омуртаговия дворец, както и от Малкия дворец (цитаделата), развалини, останки от бани, водопровод, водохранилища. Много от постройките са добре запазени, като се има предвид солидната им възраст, така че разходката обещава да бъде интересна.

В североизточната част на крепостта се намира музей, в който са изложени открити в района исторически находки. До сградата на музея е обособено място за отдих, където посетителите могат да изпият кафе или други напитки.

От 01.04 до 31.10 резерватът е отворен за посещения от 8.30 до 19.00 без почивен ден. През зимата музеят работи до 17 ч.

Входът за възрастни струва 4 лева, за ученици, студенти и хора с увреждания — 1 лев.

Цената на екскурзоводска беседа е 5 лева на български и двойно повече на немски или английски език.

• За възможността да се снима на територията ще трябва да се заплати 1 лев, а видеозаснемане може да се направи за 2 лева.

Мадарски конник

Към списъка с всички статии

Към списъка със статии Полезни статии