Какво се промени в България през 2025 година и какво я очаква през 2026

С какво българите ще запомнят 2025 година

В 2025 година страната влезе без правителство — то беше съставено след дълги преговори едва на 16 януари. В правителството влязоха представители на ГЕРБ, „ДПС — Ново Начало“, БСП и ИТН. Това правителство се оказа едно от най-краткотрайните в историята на страната: то подаде оставка още в началото на декември след масови протести. Повод за протестите стана приетият от правителството бюджет за 2026 година, който предвиждаше повишаване на данъците. Бюджетът беше оттеглен, но това не помогна: протестиращите започнаха да настояват за смяна на правителството, да излизат срещу корупцията, срещу партия ГЕРБ и Делян Пеевски. В митингите във всички големи градове на страната активно участваха младите хора.

Едно от главните събития на годината може да се смята започналият процес на преминаване към еврото. На 8 юли Европейският парламент и Съветът на ЕС взеха окончателно решение за влизането на България в еврозоната. Още през август цените в магазините започнаха да се изписват в две валути, по-късно започна сеченето на българските евромонети. Представители на опозиционни партии организираха протести срещу преминаването към еврото от новата година, но не получиха голяма подкрепа. Напротив, гражданите активно купуват стартови пакети с евромонети, за да разполагат с новата валута още на 1 януари.

Влизането в еврозоната е важно не само за гражданите, но и за бизнеса: в България се затегна контролът върху цените, от август се появи изискването цените да се обявяват в две валути, промени се счетоводството, възникна необходимост от обновяване на софтуера. Всичко това се превърна в истинско предизвикателство за предприемачите.

През годината се разглеждаше въпросът за строителството на нова атомна електроцентрала Белене за енергийната независимост на България. Продължават и преговорите за строителството на нови блокове в единствената българска АЕЦ Козлодуй.

За чужденците в България 2025 година ще се запомни и с промените в миграционното законодателство. То беше синхронизирано с европейските директиви и в резултат притежателите на „Синя карта на ЕС“ вече могат да сменят работодателя си след 12 месеца работа, да сменят длъжността си, както и да работят в България със Синя карта, издадена в друга страна от ЕС. Друга важна новост беше появата на такова основание за получаване на разрешение за продължително пребиваване като цифровия номад: чужденци, които получават годишен доход в размер на над 50 български минимални работни заплати извън ЕС, могат да получат разрешение за продължително пребиваване в България за една година и еднократно да го продължат. В закона беше залегнала възможността за получаване на разрешение за продължително пребиваване за тези, които преминават следдипломна програма, докторантура. В същото време изискванията към търговските представители се затегнаха: сега е необходимо годишният оборот на дружеството майка да е не по-малко от 100 хиляди лева.

Цените на имотите през 2025 година продължиха да растат, средно ръстът беше 7 – 10% спрямо предходната година. Макар че през последните години поскъпването беше постоянно, през 2025 година мнозина се стремяха да побързат с покупката, опасявайки се, че след преминаването към еврото имотите ще поскъпнат още повече.

Какво очаква България през 2026 година

Главното събитие на 2026 година е, разбира се, преминаването към еврото. До края на януари в страната ще бъдат в обращение и двете валути, купувачите ще могат да плащат с левове, но ще получават ресто само в евро. От 1 февруари в обращение ще бъде само еврото. До 1 юли наличните пари ще могат да се обменят във всяка търговска банка или в пощенските станции без комисиона, от 1 юли за това ще се събира комисиона. От 2027 година обмяна без комисиона гарантирано ще се извършва само в БНБ. Там планират наличните левове да се обменят за евро безсрочно.

Изгодно решение ще бъде парите да се внесат по банкова сметка, за да се конвертират левовете автоматично в евро в нощта на 31 декември срещу 1 януари по фиксиран курс. Много банки предлагат сега облекчени условия за откриване и захранване на сметки.

Дали преминаването към еврото ще бъде съпроводено с ръст на цените, засега не е ясно: мненията на експертите по този въпрос се различават. Въпреки това повечето са настроени оптимистично и прогнозират растеж на икономиката. Цените ще растат, но се предполага едновременен ръст на доходите на гражданите. Очаква се повишаване на интереса към България от страна на чуждестранни инвеститори и като цяло оживяване на икономическите връзки с други държави поради липсата на необходимост от конвертиране.

Много експерти предполагат, че ръстът на цените на имотите в България след преминаването към еврото ще се забави. Стремителното поскъпване на апартаментите и къщите беше свързано със страха, че цените ще се повишат още повече, в резултат на което търсенето растеше, а след него растяха и цените. През 2026 година се очаква намаляване на търсенето на имоти и съответно стабилизиране или дори незначителен спад на цените.

В 2026 година България влиза без приет бюджет. Това не е първи път в историята на страната: в началото на 2025 година бюджетът също не беше приет. Въпреки това на етапа на приемане на бюджета са възможни различни изненади от икономически характер.

Що се отнася до политиката, през 2026 година по всяка вероятност ще бъдат проведени нови предсрочни парламентарни избори. Сега основните политически сили не са готови да съставят правителство и ако позициите им не се променят, избори няма да бъдат избегнати. Съдейки по проучванията, партия ГЕРБ продължава да води, но не е изключена появата на нови играчи, тъй като сега българите са се разочаровали от повечето политически партии, а в същото време заявката за промени в обществото е много силна.

Чуждестранните граждани в България най-много вълнува въпросът за промяната в миграционната политика. Засега в тази сфера не се очакват каквито и да било нови промени. Ако все пак се появят такива, най-вероятно те ще бъдат насочени към по-нататъшно синхронизиране на българското миграционно законодателство с общоевропейските норми.