Получаване на българско гражданство по произход

Обратно към „произхода“

Преди няколко години от етническите българи спряха да изискват удостоверение за произход от ДАБЧ. Това ускори и опрости процедурата по получаване на гражданство. Сега за целта не е необходимо да се представя удостоверение от ДАБЧ, достатъчно е към пакета документи, които се подават в Министерството на правосъдието, да се приложат доказателства за произход — удостоверения за раждане, извлечения от домови книги и други. В хода на проверките по делото за гражданство ще бъде потвърден и произходът.

Получаване на разрешение за постоянно пребиваване по произход

Лицата от български произход обаче могат да получат не само гражданство, но и разрешение за постоянно пребиваване в България. Нещо повече, мнозина предпочитат да получат разрешение за постоянно пребиваване за целия период на изчакване на гражданството — това е по-удобно от редовното подновяване на разрешението за пребиваване, освен това може да се ползва системата на задължителното здравно осигуряване. И на този етап възникват затруднения.

За получаване на разрешение за постоянно пребиваване лицата от български произход трябва първо да получат виза тип D. Но в консулствата не приемат документи за произход и изпращат хората в ИАБЧ (Изпълнителна агенция за българите в чужбина — аналог на несъществуващата вече ДАБЧ). Проблемът е, че ИАБЧ не издава удостоверения за произход без запитване от миграционната служба. Така кръгът се затваря: не може да се получи виза тип D, а без нея не може да се подаде заявление в миграцията, за да се получи запитване до ИАБЧ. Тази процедура действа от 2021 година.

В такава ситуация може да се дойде в България на някакво друго основание и вече в страната да се подаде заявление в миграцията, за да направят те запитване до ИАБЧ. След това удостоверението за произход ще бъде изпратено от ИАБЧ в миграционната служба.

Възможно е и да се обърнете директно към ИАБЧ, като обясните, че удостоверението е необходимо за виза тип D, и тогава ще приемат документите без направление от миграцията. Задължително трябва да се посочи действащ адрес на електронна поща, като от ИАБЧ ще изпратят удостоверението както на него, така и в консулството, където се планира подаването на документите.

При това трябва да се има предвид, че удостоверението за произход при никакви условия не се предоставя на ръка. То може да бъде изпратено в миграцията или в консулството. Заявителят може най-много тайно да снима своето удостоверение за произход, като такава снимка не може да замени документа в консулството.

Студенти от български произход

Тъй като за студентите от български произход действат специални правила, при кандидатстване в български университет също е необходимо да се потвърди произходът. След пристигането в България на основание „обучение“ трябва:

1. Да се подаде заявление в миграционната служба по местоживеене за получаване на разрешение за продължително пребиваване за студенти.
2. В рамките на 2-3 дни да се получи в отдела на миграционната служба указание за необходимостта от потвърждаване на произхода.
3. Да се подаде заявление в ИАБЧ за потвърждаване на българския произход заедно с декларации, документи, удостоверяващи българския произход, полученото от миграционната служба писмо и потвърждение от университета за приема.
4. Да се вземат оригиналите на документите от ИАБЧ. Удостоверението за произход се изпраща в „Миграция“ по служебен път.
5. Да се получи разрешението в миграционната служба по местоживеене.

Процедура по потвърждаване на българския произход в ИАБЧ

Документите в ИАБЧ могат да се подадат лично или с пълномощно, както и да се изпратят по пощата за сметка на подателя. Процедурата отнема 2 седмици от момента на подаване на документите.

Ще бъдат необходими:

• Заявление по образец. В него трябва да е посочен адрес на електронна поща — на него при положително решение ще бъде изпратено копие от удостоверението. Необходимо е също да се посочи наименованието на консулството, където ще се подават документите за виза тип D, за да бъде изпратено копие и там.
• Оригинали на документите, доказващи българския произход — преведени и легализирани.
• Заверено в консулството копие на задграничния паспорт.
• Нотариално заверена декларация за българското самосъзнание на заявителя.
• Декларация за приемане на политиката за използване на лични данни.

След като удостоверението бъде получено по електронна поща, могат да се подадат документите за виза тип D и разрешение за постоянно пребиваване. Освен удостоверението ще бъдат необходими и документи като:

• визов формуляр/заявление до миграционната служба;
• заверено копие на удостоверението за раждане;
• преведено и легализирано свидетелство за съдимост;
• доказателство за осигурено жилище за срок не по-малък от една година;
• медицинска застраховка за минимум 6 месеца;
• удостоверение от банка за наличие на средства (не по-малко от 6 български минимални работни заплати, т.е. не по-малко от 4680 лева).

Оригиналите на документите от ИАБЧ може да вземе само подателят лично.

Постъпване на работа за етнически българи

Лицата от български произход могат да работят в България независимо от това каква виза имат. Тук обаче също има подводни камъни — този път за работодателя. Работата е там, че при наемане на етнически българи той трябва да уведоми Агенцията по заетостта. Към уведомлението трябва да се приложи удостоверение за български произход — същото онова, което ИАБЧ не предоставя на ръка. Личните документи, дори в тях да пише, че работникът е българин по националност, не могат да служат за такова потвърждение. Изисква се удостоверение от ИАБЧ или съдебно решение.

В такава ситуация Агенцията по заетостта изисква представяне на удостоверението от работодателя, като отказва да приеме документите. Кандидатът може да представи тайно снимано удостоверение или съдебно решение, но най-надеждният изход е обръщането към квалифициран адвокат, който ще може да задължи Агенцията сама да направи запитване до ИАБЧ. Към момента само опитен адвокат може не просто да се ориентира в противоречивите български закони, но и успешно да разреши тези противоречия.

Гражданство и разрешение за постоянно пребиваване — какво да се получи първо?

След като открият български корени, мнозина веднага подават документи за гражданство. Процесът по получаване на българско гражданство обаче е силно разтеглен във времето и отнема няколко години. Тези, които искат през това време да живеят в историческата си родина, могат да оформят разрешение за постоянно пребиваване: на етническите българи статутът се издава веднага след влизане в страната с виза тип D.

Тук възниква още едно затруднение: при подаване за гражданство оригиналите на документите остават в Министерството на правосъдието и не могат да бъдат получени оттам до вземането на решение. Така доказването на произхода при получаване на виза тип D и разрешение за продължително пребиваване е затруднено, но е възможно. За целта ще е необходимо да се представят нотариално заверени копия на документите, доказващи произхода (те трябва да се направят предварително, докато оригиналите са още у вас), както и номерът на образуваното от Министерството на правосъдието дело за гражданство.

Как е по-добре да постъпят тези, които планират да се преместят в България на основание произход, предвид тези несъответствия в законодателството? Целесъобразно е първо да се получи разрешение за постоянно пребиваване, а след това да се подадат документите за гражданство. При това за получаване на виза тип D е по-добре да се използва някакво друго основание — не произходът.

Отбелязваме специално, че лицата от български произход могат да получат българско разрешение за постоянно пребиваване без предварително получаване на виза тип D. Те трябва да пристигнат в България на друго основание (например по трудов договор, сключен за срок не по-малък от една година), да се обърнат към миграцията, за да бъде изпратено запитване до ИАБЧ, и да получат разрешение за постоянно пребиваване на основание произход.

Служителите на компания „Български Експерт“ ще Ви консултират относно подготовката на документите за получаване на българско гражданство и ще Ви помогнат да си запишете час в Министерството на правосъдието за подаване на документите.