Приемане на работа
Когато служител постъпва на работа, работодателят трябва да сключи с него трудов договор (срочен или за неопределено време). След това в триднев срок работодателят трябва да уведоми данъчната служба за сключването на договора.
Служителят трябва да започне работа само след подписването на договора, в който се уговарят всички условия, в частност:
- място на работа;
- наименование на длъжността и характер на работата;
- дата на сключване на договора и на започване на работа;
- продължителност на работата;
- информация за отпуските;
- срокове за предизвестие при прекратяване на трудовия договор (еднакви за двете страни);
- основно и допълнителни възнаграждения, срокове за изплащането им;
- продължителност на работния ден и седмица.
При всякакви изменения на договора информацията за това се изпраща в триднев срок до НАП.
В трудовия договор може да бъде посочен изпитателен срок до 6 месеца (ако договорът е срочен — до 1 месец). Такъв вариант е предпочитан, ако нито работодателят, нито работникът са сигурни в готовността си да си сътрудничат дълго време. Предимството на такъв договор е, че той може лесно и без излишни формалности да бъде прекратен в рамките на изпитателния срок — не се изисква другата страна да бъде предупредена дълго предварително.
В задълженията на работодателя влиза не само изплащането на заплата на работника, но и плащането на данък върху доходите и социалните вноски. Последните (осигуровки) се плащат частично за сметка на работодателя, а частично се удържат от заплатата на работника.
Условия на работа
Работодателят е длъжен да осигури на работниците подходящи условия на труд — здравословни и безопасни. В частност е необходимо:
- да осигури на работниците медицинско обслужване от страна на служба по трудова медицина;
- да осигури обучение по техника на безопасност;
- да оценява риска за здравето и безопасността на работниците;
- да организира специални условия за работници с намалена работоспособност;
- да регистрира, разследва и отчита всички трудови злополуки и професионални заболявания;
- да отделя средства за колективна и лична защита на работниците;
- да осигурява на работниците специално облекло и защитни средства в зависимост от рисковете;
- да предприема мерки за предотвратяване на вредни последствия в случай на извънредна ситуация;
- да се грижи за защитата и евакуацията на работниците при възникване на опасности.
Всички разходи, свързани с осигуряването на условията на труд, се поемат от работодателя. В зависимост от спецификата на дейността на компанията е възможно да възникнат допълнителни задължения.
Така опасните условия на труд предполагат задължително застраховане на работниците, а ако става дума за работа, свързана по един или друг начин с храни или със занимания с деца, работодателят трябва да следи всички работници да имат действащи здравни книжки.
Размерът на предприятието и броят на работниците не са от решаващо значение. Дори при наемане на един служител е необходимо да се сключи договор със Служба „Трудова медицина“, и ако това не бъде направено, ще се наложи да се плати солидна глоба от 1500 до 15000 лева.
Обезщетения
Съгласно кодекса на труда работодателят е длъжен да изплати на работника обезщетение при трудова злополука или професионална болест, довели до временна неработоспособност, инвалидност или смърт. При това няма значение кой е бил виновен за случилото се (единственото изключение е, ако пострадалият умишлено си е причинил вреда или е допуснал грубо нарушение, довело до злополуката). Разходите на работодателя могат да бъдат намалени чрез сключване на договор за застраховане на работниците.
Задължение за изплащане на обезщетение възниква и в други случаи:
- при незаконно недопускане на работника на работа;
- при незаконно отстраняване от работа;
- по време на командировка;
- при промяна на месторабота;
- при постъпване на работа;
- в случай на неявяване на служителя на работа поради бедствие;
- при прекратяване на трудовия договор без предизвестие;
- при уволнение на работника на някои основания;
- при наличие на неизползван платен отпуск;
- при незаконно уволнение или недопускане на работа на възстановен работник.
Уволнение на служители
Законът защитава правата на работниците, затова при уволнение в много случаи работодателят е длъжен да изплати обезщетение на уволнените. Изплащане на обезщетение не се изисква, ако работникът е уволнен през срока за изпитване, по собствено желание или по взаимно съгласие.
В някои случаи, обратно, обезщетението се изплаща от работника, например ако той напусне без предизвестие в указания в договора срок.
Правилно управление на персонала
Повечето чуждестранни собственици на компании в България не разполагат с време да навлизат в специфичните особености на кадровата политика и управлението на персонала. Очевидното решение в такава ситуация е да поверите управлението на персонала на опитни специалисти. Служителите на компания „Български Експерт“ са готови да консултират по всички нюанси на трудовото законодателство на България и да помогнат при изготвянето на документите.
Регистрация на фирма в България
Счетоводно обслужване на Вашата фирма в България.
Какво дължи работодателят на служителя при уволнение?