«Данък при източник» — в какво се крие коварството на този данък?

Това наистина е така, но българското данъчно облагане има своя специфика и предвижда данък «при източника», който се удържа не от страната, която получава печалбата, а от тази, която придобива определени услуги. Какъв е този данък и кой трябва да го плаща?

Особености на данъка «при източника»

Този данък се отличава от другите преди всичко по това, че се плаща не от страната, която получава печалбата, а от тази, която купува услугите. Той се начислява независимо от оборота на фирмата, върху конкретна сделка, и се плаща не в държавата, където се плаща корпоративният данък от 10%, а в друга държава. Т.е. българска фирма, плащайки за услуги в друга държава, може да плати данък върху своя разход в размер на 10% в България. Звучи странно за обичайното възприятие, тъй като е логично данъкът да се плаща върху приходната част. Оказва се обаче, че някои разходи не намаляват облагаемата печалба.

В повечето случаи, ако българска компания ползва услугите на чуждестранна фирма, тя не дължи някакъв допълнителен данък. Но от това правило има изключения. Към тях се отнасят например техническите услуги.

Какво представляват «техническите услуги»?

Към техническите услуги се отнасят:

• монтаж и инсталиране на материални активи;
• маркетингови проучвания;
• консултантски услуги от всякакво естество.

Последната точка е особено важна: много фирми посочват в документите, че получават консултантски услуги, без да подозират какви задължения носи такава дейност. Това е особено актуално за компаниите, които придобиват компютърни програми.

Трябва да се има предвид, че поставянето и инсталирането на нематериални активи не се отнася към техническите услуги. Например инсталирането на сървър е техническа услуга, а инсталирането на софтуер — не.

Към техническите услуги не се отнасят също:

• рекламни услуги;
• последващ ремонт и обслужване на материални ценности;
• процесуално представителство и административни услуги;
• посреднически услуги;
• одиторски проверки;
• тестване на продукти;
• обучение; възнаграждение по договори за предоставяне на персонал; застрахователни услуги;
• абонамент за GPS-мониторинг.

Кой трябва да плаща?

Съгласно чл. 195 от ЗКПО, ако българска фирма изплаща на чуждестранна компания възнаграждение за консултантски услуги, тя също трябва да плати от тази сума данък «при източника». В този случай е важно, че услугите не се предоставят чрез обособено място на дейност на чуждестранната компания (например неин български клон). Ако от плащането не се плаща данък, това ще бъде нарушение на данъчното законодателство.

Ако България има спогодба с друга държава относно данъчното облагане, то тази спогодба има приоритет пред вътрешните български закони. Международните спогодби често регулират именно данъците върху доходите на компания от източник в друга държава. Така например, ако немска компания предоставя на българска консултантски услуги, възнаграждението не трябва да се облага с данък «при източника».

Правилата за прилагане на данъчната спогодба са описани в данъчния кодекс, в частност в чл. 135. Съгласно него чужденецът трябва да предостави в НАП документи, потвърждаващи, че:

1. той е резидент на друга държава и не извършва дейност в България;
2. той е получил доход от България;
3. налице са условията за прилагане на спогодбата.

Чуждестранната компания трябва да подаде специално искане в НАП и в срок от 60 дни данъчната агенция ще издаде становище за прилагане на спогодбата. Тъй като тази процедура може да се окаже прекалено сложна и скъпа, е предвиден неин облекчен вариант, ако плащането към контрагента в другата държава не надвишава 500 хил. лева. В този случай искане в НАП не се подава, а основанията се предоставят直接но на фирмата, която изплаща дохода.

Така при предоставяне от чуждестранна компания на технически услуги българският получател на тези услуги трябва да плати специален данък. От това правило има изключения, предвидени в спогодбите с други държави. Такива спогодби са посочени в СИДДО (списъка на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане). Преди сключването на сделка задължително трябва да се проучи спогодбата със съответната държава, за да имате представа какви правила на данъчно облагане ще се прилагат.

Правилно оформяне на договора

За да не се стигне до необходимост да се плаща допълнителен данък, при сключването на договори с чуждестранни контрагенти трябва да се внимава много. В частност, в много случаи (ако с държавата на контрагента няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане) в договора не следва да се посочват маркетингови проучвания, консултантски и други технически услуги.

Консултацията със специалисти ще ви помогне да не допуснете грешки при сключването на договора и няма да позволи на вашата компания да «излезе на минус».

Счетоводно обслужване на Вашата фирма в България.

Глоби за бизнеса в България

Регистрация на фирма в България