В предварителния договор се урежда отговорността на страните за неизпълнение на техните задължения. По-конкретно, ако сделката се провали по вина на продавача, той ще трябва да върне депозита и да плати неустойка. Купувачите обаче не бива да се отпускат и да разчитат, че предварителният договор напълно ще ги защити: връщането на парите от продавача може да се окаже никак не лесно. Затова е много по-разумно сами да се обезопасите още преди подписването на предварителния договор. А именно — внимателно да проверите избрания недвижим имот.
Предварителен договор и проверка
Основното предназначение на предварителния договор е защитата на страните, но при подписването на този документ са възможни грешки и откровени злоупотреби. Например, немалко са случаите, когато до подписването на документа и плащането на депозита и комисионната на брокера на потенциалния купувач не се предоставят никакви документи. По същество хората са принудени да купуват котка в чувал, плащайки депозит за имот, за който не знаят нищо.
Правилото е просто: ако продавачът откаже да предостави документите за имота преди подписването на предварителния договор, по-добре се откажете от покупката. Не бива да се подписва договор, без да сте видели документите за жилището, без да сте се уверили, че другият участник в сделката действително е собственик на имота и има право да го продава. Това се отнася и за посредниците — те трябва да потвърдят правото си да сключват предварителен договор.
На какво да обърнете внимание при проверката?
На първо място, необходимо е да се уверите, че сделката за покупко-продажба няма да бъде обявена за нищожна, че към избраното жилище никой няма да предявява претенции в бъдеще — нито банки, нито частни лица, нито държавата.
В Имотния регистър може да се получи удостоверение за липса на тежести. Такова удостоверение обаче, което всеки брокер, адвокат или нотариус може да заяви онлайн, в редица случаи може да се окаже недостатъчно. Това е свързано с особеностите на вписването на имотите в Регистъра през 90-те години на миналия век и по-рано, както и с несъвършенството на системата за електронно информиране. В такава ситуация следва да се извади „удостоверение за тежести на имота“, т.е. удостоверение за тежестите върху обекта. Такова удостоверение може да се получи само офлайн, непосредствено в Агенцията по вписванията.
По този начин, ако продавачът е станал собственик на имота през XXI век (а по-точно — след 1998 година), полученото по електронен път удостоверение ще бъде достатъчно, за да се установи реалното положение на нещата. Ако обаче е станал собственик по-рано, особено преди 1992 година, по-добре е удостоверението да се получи непосредствено в Имотния регистър по местонахождението на имота. Безспорно получаването на такова удостоверение ще отнеме допълнително време и ще изисква допълнителни разходи, но затова пък ще позволи да се избегнат множество неприятни ситуации.
Разходи при покупка на недвижим имот в България
Има ли опасност при покупката на български имот от наследници?
Приемане на наследство в България