Има ли опасност при покупка на български имот от наследници?

Ако на децата или внуците наследственият имот не е нужен, те могат да го обявят за продажба. И ето, да речем, появява се потенциален купувач, който с радост би купил апартамента или вилата, но подозира някаква уловка, тъй като наследникът-продавач на имота не е вписан в нотариалния акт.

Може ли сделката да бъде оформена безопасно за купувача? Да, безусловно. Единствената разлика от обичайната продажба на имот е, че собствениците трябва да съберат цял пакет документи за продажбата.

В него влизат:

• Документ за собственост (нотариален акт, договор за покупка от Общината и т.н.). В документа трябва да е посочена информация за продавания имот — площ, местонахождение, други данни.
• Актуални удостоверения за наследници на всички починали лица. Удостоверенията трябва да са издадени или заверени наскоро, не по-рано от 6 месеца преди сключването на сделката. За всеки починал собственик се издава отделно удостоверение, в което се посочват точната дата на смъртта, списъкът на наследниците и други данни. Удостоверението роднините трябва да получат в Общината по последното местоживеене на починалия. (Струва си да се отбележи, че като членове на семейството в регистъра на населението в Общината са вписани само лица, които имат ЕГН. Чуждестранните роднини на починалите собственици на имоти — чужденци, трябва да представят Удостоверения за наследство от своята страна.)
• Проверка за завещания на всички починали лица.
• В районите, където кадастралната карта не е влязла в сила, актуален план на парцела, изготвен от Службата по геодезия, картография и кадастър или от представители на Общината. Документът е необходим само в случай, че на собствениците принадлежи идеална част от земята. Планът (скицата) е валиден в продължение на 6 месеца. Ако в описанието на парцела в нотариалния акт и в плана има различия, в плана трябва да има отбележка за идентичност на имота.
• В районите, където кадастралната карта е влязла в сила, схема на обекта, изготвена от Службата по геодезия, картография и кадастър. Такива схеми се издават отделно за всеки самостоятелен обект, било то гараж, апартамент или кабинет.
• Удостоверение за актуален административен адрес (само в случай, че адресът в документа за собственост се различава от настоящия).
• Удостоверение за семейно положение на всички продавачи (издава се от службата ЕСГРАОН по местоживеене). Ако продавачът е разведен или овдовял, в удостоверението трябва да е посочено какво е било семейното положение на собственика към датата на придобиване на имота, тъй като ако тогава продавачът е бил в брак, имотът се смята за съпружеска имуществена общност.
• Ако имотът е бил придобит от съпрузи, оставили наследство — удостоверение за брак.
• Декларация по чл. 26 от Семейния кодекс на България. Документът се изисква в случай, че един от продавачите е придобил имота, без да е бил в брак, а след това е сключил брак. В такава ситуация вторият съпруг, който не е собственик, трябва да подпише декларация за своето съгласие за продажбата. Ако съпрузите имат друго жилище, което принадлежи изцяло на съпруга, няма необходимост от подписване на такава декларация.
• Актуално удостоверение за данъчна оценка на имота. Документът е валиден в продължение на 6 месеца. В него задължително трябва да има отбележка за липса на задължения.

При придобиване на имот от наследници купувачите обикновено се опасяват, че сделката ще бъде обявена за недействителна, ако после се появят други наследници и заявят правата си. Удостоверението за наследници и другите документи позволяват на купувача да се убеди, че в бъдеще правата му върху купения имот няма да бъдат оспорени. А за да се ориентирате в документите, е препоръчително да се обърнете за помощ към компетентен специалист. Специалистите на компания „Български Експерт“ са готови да консултират купувачите и да помогнат с оформянето на имота.

Получаване на разрешение за продължително пребиваване в България на основание покупка на имот

Приемане на наследство в България

Рискове при покупка на имот