Възможни проблеми
Българските граждани и чужденците с разрешение за продължително и постоянно пребиваване имат ЕГН — единен граждански номер. При получаването на този номер в единния граждански регистър се вписва информация за роднините — потенциални наследници. Когато човек почине, наследниците могат по всяко време да се явят в Общината по местоживеене на починалия и да получат удостоверение за наследници. При това не е предвиден срок за приемане на наследството.
Ако има завещание — всичко е още по-просто: имуществото на починалия се разпределя съгласно разпорежданията в този документ. При това роднините, посочени в удостоверението, могат да оспорят завещанието в съда, ако сметнат, че правата им са нарушени.
За чуждите граждани, които нямат ЕГН, е по-сложно. За да докажат правата си върху наследството, чуждите граждани трябва да представят аналогично удостоверение за наследници, издадено в тяхната страна. За наследниците на жената от нашата история се оказа трудно да получат такова удостоверение. Нотариусите отказваха да открият наследствено дело, тъй като починалата нямаше недвижим имот в Русия.
В резултат наследниците се озоваха в сложна ситуация — като роднини на починалата те могат да ползват имота, представяйки съответните документи за пряко родство, но нямат възможност да го продадат, тъй като не са доказани наследници.
Какво да се направи, за да се избегне такава ситуация?
На първо място, необходимо е предварително да се помисли за наследниците. Мнозина суеверно отлагат написването на завещание и други грижи относно имуществото, като по този начин усложняват живота на своите близки. Все пак по-добре е да се погрижите за бъдещите наследници навреме.
За целта хората в напреднала възраст могат да направят дарение на някого от близките си. Законът предвижда възможност в дарението да се уговори право на пожизнено ползване за дарителя. Това е добра застраховка срещу неприятности и евентуално коварство от страна на роднините. До самата смърт на стария собственик никой друг няма да може да ползва жилището му, но след това новият собственик няма да се налага да се занимава с признаването на правата си върху имота.
Самотните хора (или тези, които не желаят да оставят нищо на роднините си) могат да продадат жилището, като си запазят правото на безсрочно, т.е. пожизнено ползване. По този начин може да се подобри материалното положение, без да се рискува нищо. При това, ако новият собственик реши да препродаде имота, купувачът също няма да може да го ползва, докато първоначалният собственик е жив. Такава тежест може да отпадне само по съдебен ред (при наличие на основания за това) или в случай че първоначалният собственик на имота сам отмени условието си за пожизнено ползване.
Такива варианти могат да бъдат решение за възрастни чужди граждани, които имат недвижим имот в България, но нямат българско гражданство, разрешение за постоянно пребиваване или статут на дългосрочно пребиваване в ЕС. Дарението или продажбата с право на пожизнено ползване за предишния собственик в много случаи е по-удобно и по-изгодно както за самия собственик, така и за тези, на които той планира да остави жилището си.
Има ли опасност при покупка на български недвижим имот от наследници?
Рискове при покупка на недвижим имот
С какво заплашва неплащането на данък върху недвижимите имоти в България?