Раждане на дете в България

Регистрация в женска консултация

Терминът „Женска консултация“ в България обозначава не само специализирани медицински заведения, но и самата услуга по проследяване на бременността. Тя може да се предоставя от лекари в клиники, родилни домове или от гинеколози в частни кабинети.

Първото посещение при гинеколог се препоръчва да се направи 1 – 4 седмици след забавяне на менструацията. Гражданките на България, както и чужденките с разрешение за постоянно пребиваване и статут на дългосрочно пребиваване в ЕС, които плащат здравни осигуровки, трябва предварително да вземат направление от личния си лекар и да изберат гинеколог, който работи с НЗОК. В частните медицински центрове, които не работят с НЗОК, услугите на женската консултация са платени.

Притежателките на разрешение за продължително пребиваване винаги посещават гинеколог за своя сметка: бременността и всички свързани с нея посещения при лекар не са застрахователно събитие, затова се заплащат от собствения джоб.

Цената на платеното проследяване на бременността варира в зависимост от необходимите изследвания и броя на децата. По правило се предлагат два варианта на плащане: за отделни назначени от лекаря изследвания или за проследяване на бременността като цяло (средно цената на пакета е 500 – 1500 лева). Един преглед с ехография обикновено струва от 30 лева.

На гражданките на България, както и на чужденките с разрешение за постоянно пребиваване и статут на дългосрочно пребиваване в ЕС, част от услугите по проследяване на бременността се заплащат от НЗОК. Това са:

• 3 прегледа при гинеколог;
• 3 изследвания на кръв и урина;
• изследване на кръв за определяне на кръвна група, сифилис, ХИВ, хепатит;
• 2 гинекологични натривки;
• 1 PAP тест;
• 2 – 3 ехографии (в зависимост от възрастта на пациентката);
• месечен преглед, включващ измерване на кръвно налягане, тегло, разположение на матката, обиколка на корема.

Допълнителните изследвания не се покриват от НЗОК и се заплащат отделно. Потребителска такса (2,9 лева) при посещение при лекар бременните не плащат.

В началото на бременността женската консултация трябва да се посещава поне веднъж месечно, а през третия триместър честотата на посещенията обикновено се увеличава.

Независимо от това кога бременната жена ще посети гинеколог, тя се регистрира в женска консултация не по-рано от 8 – 12 седмица на бременността, след регистриране на сърдечния ритъм на плода. До този момент лекарите могат да правят прегледи и да назначават изследвания, но бременността не се регистрира.

След регистрацията бременната може да вземе съответното удостоверение, за да го представи на работодателя си при необходимост.

Най-популярните женски консултации в Бургас:

Женска консултация в родилното отделение на клиника Дева Мария.
Първа поликлиника.
Докторите Аделина Гавазова, Владимир Неделковски, Павел Добрев.

В София:

ДКЦ Вита.
Женска консултация в болница Токуда.
ДКЦ Асцендент.
МБАЛ Надежда.

В Пловдив:

Клиника Торакс.
Гинекологично отделение в МБАЛ Медлайн Клиник.
Акушеро-гинекологичен център Доктор Амалиеви.

Във Варна:

Клиника Майчин дом.
Клиника Нова.
МЦ доктор Уалид.
СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов

Работа по време на бременност

Работещите бременни жени имат редица облекчения. По-конкретно, те могат да откажат вредни дейности (работа с йонизиращо лъчение, вдигане на тежести, токсични вещества и др.). Бременните не трябва да работят нощни смени и извънредно, не могат да бъдат изпращани в командировка без писмено съгласие. Работодателят е длъжен да освобождава жената за планови медицински прегледи.
Работодателят не може да уволни бременна служителка. От това правило обаче има няколко изключения (например уволнението е възможно при закриване на предприятието).

Ако служителката е обявила пред работодателя своята бременност и е представила съответната бележка, тази информация трябва да се пази в тайна от останалите работници. В същото време жената е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя, ако бременността е прекъсната.
Тези правила са еднакви за всички бременни жени, работещи по трудово правоотношение, независимо от техния статут.

Болнични и отпуск по майчинство

Отпускът по бременност и раждане в България продължава 410 дни за всяко дете. 45 дни от този срок трябва да бъдат използвани преди раждането на детето. Официалният съпруг на бременната жена, който живее заедно с нея, има право на 15 дни отпуск след раждането на детето. Освен това, със съгласието на майката бащата на детето може да използва останалите дни от отпуска по майчинство на жената, след като детето навърши 6 месеца.

Отпускът се зачита за трудов стаж на жената. През първата година на детето обезщетението за отпуска е 90% от средното дневно възнаграждение преди облагане с данъци, но само в случай че преди настъпването на бременността жената има поне 12-месечен стаж с внесени съответни осигуровки. Плащането на отпуска по майчинство се извършва от НОИ.

След този първоначален отпуск, ако детето не е записано в детска градина, майката може да вземе допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 години. С нейно съгласие този отпуск може да ползва и бащата на детето или един от техните родители, работещ по трудов договор. Този отпуск също се заплаща в размер на 380 лева на месец.
За изчисляване на плащанията е удобно да се използват специални калкулатори, например https://kik-info.com/trz/maichinstvo.php.

Важно! Право на платени отпуски имат само жените, които:
най-малко 12 месеца са плащали осигуровки „за общо заболяване и майчинство“ (не е задължително непосредствено преди бременността);
към момента на раждането на детето работят по трудово правоотношение и плащат осигуровки чрез своя работодател.

Що се отнася до безработните жени, ако те се считат за социално слаби, имат право на т.нар. „социално майчинство“ — плащания по 150 лева месечно преди раждането и по 100 лева месечно след него.
Допълнително всички гражданки на България при раждане на първо дете получават еднократна помощ от 250 лева.

Социалните плащания и помощи се полагат само на гражданките на България. Чужденките с разрешение за пребиваване, които работят по трудово правоотношение и плащат социални осигуровки, имат право на платени отпуски, ако отговарят на изброените по-горе изисквания. На „социално майчинство“ чуждите гражданки нямат право.

Получаване на удостоверение за раждане

Веднага след раждането на детето, докато родилката още е в болницата, данните на бебето се записват в болничния регистър. В рамките на следващите седем дни данните от болницата постъпват в службата по гражданско състояние към общината по местоживеене на майката. Там се съставя акт за раждане и на детето се присвоява единен граждански номер (ЕГН). Ако родителите са в брак, те трябва до този момент да представят в болницата личните си карти. Ако бракът не е регистриран, бащата трябва да представи нотариално заверена декларация за припознаване на детето. Ако обаче майката е била в брак преди и се е развела по-късно от 300 дни преди раждането на детето, за баща ще бъде записан предишният ѝ съпруг и бащинството ще трябва да се доказва по съдебен ред. Всичко това се отнася за ситуации, в които поне един от родителите има българско гражданство. В такъв случай детето автоматично се признава за гражданин на България.

Ако и двамата родители са чужденци, които са в официален брак, те трябва да представят паспортите си и преведено и легализирано удостоверение за брак. Ако бракът е неофициален, вместо удостоверение за брак се изисква нотариално заверена декларация за припознаване на бащинството.

Дете на чуждестранни родители не може да получи българско гражданство по силата на раждането на територията на България. ЕГН също не му се присвоява (поне до получаване на разрешение за постоянно пребиваване). В рамките на 10 дни данните на новороденото се изпращат до дипломатическото представителство на държавата, чийто гражданин ще стане детето. Родителите трябва да получат акт за раждане в общината по местоживеене, а след това да извадят на детето задграничен паспорт в консулството на своята страна.

Със задграничния паспорт, акта за раждане и документите на родителите трябва да се обърнете към миграционната служба по местоживеене. Там детето получава разрешение за пребиваване — в зависимост от статута на родителите. Ако родителите имат разрешение за продължително пребиваване или статут на дългосрочно пребиваване в ЕС, на детето се издава разрешение за продължително пребиваване в България. Ако имат разрешение за постоянно пребиваване — детето също може да получи разрешение за постоянно пребиваване. Не е необходимо да се излиза с детето от страната и да се подават документи за виза тип D — роденият в България чужд гражданин може веднага да претендира за получаване на разрешение за пребиваване като член на семейството на чужд гражданин.

Съпрузи на български граждани и на чужденци с българско разрешение за постоянно пребиваване или статут на дългосрочно пребиваване в ЕС: привилегии, гражданство, работа

Разрешение за постоянно пребиваване в България за дете

„Здравни осигуровки“ след получаване на статут на дългосрочно пребиваване в ЕС или разрешение за постоянно пребиваване