Здравни осигуровки в България

Здравно осигуряване в България

Понякога се среща информация, че за българските граждани медицината в
страната е безплатна. Това не е така. В България медицината е осигурителна. Това значи,
че всички граждани и приравнените към тях по права притежатели на ЕГН плащат
месечни осигурителни вноски (осигуровки), а след това лечението им заплаща
НЗОК (Национална Здравоосигурителна Каса). НЗОК не винаги покрива
разходите за лечение изцяло. Допълнително за посещение при лекар гражданите
плащат 3 лева, за престой в болница — около 6 лева.
Стоматологичното лечение НЗОК заплаща само частично, за отделни
процедури се налага да се плаща изцяло от собствения джоб.

Как да се плащат осигуровките?

Съгласно закона „За здравното осигуряване“ осигуровки трябва да плащат
всички граждани на България, както и чужденците, получили право
на дългосрочно или постоянно пребиваване в България.
За работещите осигурителните вноски плаща работодателят. Размерът
на тези месечни плащания зависи от заплатата. За това парите
да постъпват своевременно в НЗОК, следи счетоводството.
Тези, които не работят, се наричат „самоосигуряващи лица“ и трябва да плащат
осигуровките самостоятелно. Размерът на вноските в този случай зависи от
минималната заплата. През 2019 година той е 22,4 лева на месец. Може
да се плаща както месечно, така и наведнъж за дълъг период.
За да правите плащанията самостоятелно, е необходимо да попълните в данъчната
служба специална декларация. Това трябва да направят както тези, които са загубили работа,

така и тези, които наскоро са получили ЕГН. Необходимо е да се явите в най-близкото
подразделение на НАП, да получите информация за задълженията си и да ги
платите. Плащането може да се извърши както директно в банковия клон в офиса на НАП,
така и дистанционно, с банкова карта.
За първоначална регистрация в базата на данъчната служба е необходим документ от
Миграционната служба за датата на получаване на разрешението за
постоянно/дългосрочно пребиваване. Осигуровките трябва да се плащат
именно от този момент, въпреки че ЕГН чужденците получават
обикновено един — два месеца след издаването на разрешението.
Тези, които нямат задължения, имат статут на лица „с непрекъснати
здравноосигурителни права“ и могат да ползват медицинска помощ.
Статутът си можете да проверите онлайн на сайта на НАП.

Може ли да не се плащат осигуровки?

От плащане на осигуровки са освободени децата под 18 години (както граждани
България, така и чужденци със статут на дългосрочно пребиваване в ЕС или разрешение за постоянно пребиваване). Ако детето продължава
обучението си в средно училище, то може да не плаща осигуровки до
навършване на 22 години. Студентите в редовна форма на обучение са освободени от
плащане на осигуровки до навършване на 26 години. Това се отнася и за чуждестранните
учащи се във висши училища.
Също така могат да не плащат осигуровки отделни категории от населението –
например тези, които се нуждаят от социално подпомагане или се намират в
затвора.
Българските граждани, които се намират извън страната в продължение на 183
дни в годината, могат да не правят вноски, ако предварително подадат
съответно заявление в НАП. Тези, които имат българско гражданство и
гражданство на друга държава, в такава ситуация също могат да не плащат
осигуровки, като предварително подадат в НАП декларация по установен
образец. Относно чуждите граждани такива указания в закона няма.
Човек, който не плаща осигуровки, става лице «с прекъснати
здравноосигурителни права». Той няма право да ползва медицинска
помощ по системата на НЗОК, съответно трябва да заплаща всички
медицински услуги от собствения си джоб или да купува застрахователна полица.